„Опасностите в Мрежата“ е съвместна рубрика на „Утро“ и русенското сдружение в обществена полза Startup Factory. Неговата мисия е да развива ключови дигитални умения, както на ученици, така и на възрастни, осъзнали необходимостта от цифрови компетенции в 21 век.
Тази статия е част от серия публикации, създадени от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект InfoSec Skills+, който се реализира с финансовата подкрепа на Transatlantic Foundation по проект PROTEUS, съфинансиран от Европейския съюз.
Публикациите имат за цел да подобрят уменията на хората и на организациите на гражданското общество в областта на информационната сигурност и да им предложат начини за укрепване на защитните мерки, за да се адаптират към бързо променящата се цифрова среда.
Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция по образование и култура. Европейският съюз и представляващият орган не могат да носят отговорност за тях.
Кибертормозът е форма на насилие, която се осъществява чрез социалните мрежи, текстовите съобщения и имейли и се превръща във все по-значим проблем, засягащ хора от всички възрасти. Особено уязвими обаче са младите хора. Кибертормозът може да има сериозни психологически и емоционални последици, като депресия, тревожност и дори самоубийствени мисли.
Нека първо изясним какво всъщност представлява кибертормозът
Кибертормозът е систематично и умишлено насочено действие, което се извършва чрез цифровите технологии с цел да нарани, унижи или заплаши дадено лице. Той включва използването на интернет и мобилни устройства за разпространение на агресивни или обидни съобщения, снимки или видеа, които са насочени към даден човек.
Кибертормозът има няколко форми
Хейтърски коментари:
Публикуване на обидни или унизителни коментари в социалните мрежи, форуми или блогове.
Заплахи:
Изпращане на заплашителни съобщения чрез текстови съобщения, имейли или социални мрежи.
Разпространение на слухове:
Споделяне на фалшива или подвеждаща информация с цел да се навреди на репутацията на дадено лице.
Излагане на лична информация: Публикуване на лични данни или снимки без съгласието на засегнатия човек.
Представяне за друго лице: Създаване на фалшиви профили или акаунти, за да се представят като друга личност с цел да се навреди на тяхната репутация.
Докато традиционният тормоз обикновено се осъществява лице в лице и в ограничени социални среди като училище или работа, кибертормозът може да се случи по всяко време и навсякъде, стига да има достъп до интернет. Освен това, анонимността, която предоставят дигиталните платформи, често улеснява насилниците, като им позволява да атакуват без страх от идентифициране и наказание. В резултат на това, кибертормозът може да бъде по-интензивен и продължителен, оказвайки по-сериозно въздействие върху жертвите.
Разпознаването на признаците на кибертормоз е първата стъпка към неговото предотвратяване и справяне с проблема
Жертвите на кибертормоз често проявяват резки промени в поведението си, като например стават по-затворени, депресирани или тревожни. Те започват да избягват социални контакти, както онлайн, така и в реалния живот, и да прекарват повече време сами. Жертвите могат да понижат оценките си в училище или продуктивността си на работа, поради стреса и емоционалния натиск, свързани с кибертормоза. Често се наблюдават и физически симптоми като главоболие, стомашни болки или проблеми със съня, които са резултат от стреса.
Насилниците, от друга страна, могат да проявят агресивно поведение в онлайн средата, като публикуват обидни коментари или заплашителни съобщения. Постоянното и интензивно използване на социални мрежи и други дигитални платформи може да е индикация за участие в кибертормоз. Насилниците често отказват да поемат отговорност за действията си и могат да твърдят, че всичко е просто шега.
Кибертормозът може да има сериозни и дълготрайни последствия върху жертвите
Жертвите на кибертормоз често развиват депресивни състояния и изпитват високи нива на тревожност, което може да доведе до сериозни психични проблеми. Постоянните обиди и заплахи могат да доведат до значително намаляване на самочувствието и увереността на жертвите. В най-тежките случаи, кибертормозът може да доведе до самоубийствени мисли и дори до опити за самоубийство.
Жертвите могат да се изолират от приятели и семейство, поради страха и срама от споделяне на проблема. Кибертормозът може да доведе до намалена концентрация, липса на мотивация и спад в учебните или работни постижения.
Без адекватна намеса и подкрепа, жертвите на кибертормоз могат да развият дългосрочни психични проблеми.
Превенция на кибертормоза
Предотвратяването на кибертормоза при младежите изисква съвместни усилия от родители и учители, подкрепени от образователни програми и кампании, които учат как да се държим в интернет и как да разпознаваме признаците на кибертормоз. Родителите трябва да следят какво правят децата им онлайн и да ги учат на безопасно поведение, а учителите да предоставят подкрепа и да прилагат мерки срещу насилниците. Създаването в училище, но и в къщи, на култура на съпричастност и уважение е от ключово значение. Включването на часове по цифрова грамотност в учебните програми и обучението по етично поведение в интернет помагат на децата да разберат значението на доброто поведение онлайн.
Когато кибертормозът вече е факт, е важно да знаем как да реагираме ефективно
Първата стъпка, която жертвите на кибертормоз трябва да предприемат, е да блокират насилниците в социалните мрежи и другите платформи, където се извършва тормозът. Това предотвратява по-нататъшния контакт и намалява възможността за продължаване на тормоза. След това е важно инцидентите да бъдат докладвани на администраторите на платформите или на съответните власти. Много социални мрежи имат лесни инструменти, с които се докладват такива проблеми и се блокират профилите, които извършват тормоз.
Запазването на доказателства е също ключова стъпка. Жертвите трябва да съхраняват съобщения, коментари и други форми на тормоз, които могат да бъдат предоставени като доказателства при докладването на инцидента. Тези доказателства са важни за разследването и за предприемането на мерки срещу тези, които оказват тормоз.
Свидетелите на кибертормоз играят важна роля в подкрепата на жертвите. Те трябва да предложат съпричастност и подкрепа на жертвите, като ги насърчат да потърсят помощ. Освен това, свидетелите трябва да докладват за инцидентите на администраторите на платформите или на училищния персонал, ако става дума за ученици. Докладването от страна на свидетелите може да допринесе за по-бързото и ефективно справяне с проблема.
При сериозни случаи на кибертормоз може да се потърси консултация с адвокат, за да се обсъдят възможностите за правни действия. Адвокатът може да предостави съвети и насоки за най-добрите начини за защита на правата на жертвата.
Съдействието от органите на реда е също важно, особено при заплахи за физическа безопасност или други сериозни инциденти. Жертвите трябва незабавно да потърсят помощ от полицията или други компетентни органи, за да се осигури тяхната безопасност и справедливост.
Съществуват множество инструменти и ресурси, които могат да помогнат в борбата с кибертормоза
Освен онлайн инструментите, които предлагат функции за блокиране и докладване, има и множество организации и инициативи, които предоставят подкрепа на жертвите на кибертормоз. В България съществуват няколко организации и сайтове, които предоставят помощ и подкрепа. Ето някои от тях:
Национална мрежа за децата: Тази организация работи за защита на правата на децата и предоставя ресурси и информация за справяне с различни форми на насилие, включително кибертормоз. Повече информация можете да намерите на техния уебсайт: nmd.bg.
Асоциация Родители: Асоциацията работи за повишаване на осведомеността относно правата на децата и родителите и предлага подкрепа при справяне с кибертормоз. Те организират различни инициативи и кампании за безопасно интернет поведение. Повече информация на техния уебсайт: roditeli.org.
Център за безопасен интернет: Този център предоставя информация и съвети за безопасно използване на интернет, както и инструменти за докладване на кибертормоз. Те работят с деца, родители и учители за повишаване на цифровата грамотност и безопасност. Повече информация можете да намерите на техния уебсайт: safenet.bg.
Асоциация Анимус: Организацията предлага психологическа подкрепа и консултации на жертвите на насилие, включително кибертормоз. Те имат гореща линия и предоставят индивидуални консултации. Повече информация можете да намерите на техния уебсайт: animusassociation.org.
Фондация „П.У.Л.С.“: Фондацията работи за превенция на насилието и подкрепа на жертвите, като организира обучения и предоставя ресурси за справяне с кибертормоз. Повече информация можете да намерите на техния уебсайт: pulsfoundation.org.
Сдружение Стартъп Фектъри: Организацията предоставя безплатни видео обучения по киберсигурност и за развитие на дигитална грамотност за родители: classes.startupfactory.bg.
Теодора ЕНЕВА
Startup Factory