Школата на Петър Дънов е източник на знание, чрез което може да се съгради нова култура, каза Йордан Йорданов

Школата на Петър Дънов (Беинса Дуно) е единствената систематизирана, съществуваща в света. Тя е един от източниците на знание, чрез което може да се съгради нова култура. Това каза в интервю за БТА изследователят Йордан Йорданов, който организира лекции и събития в цялата страна, посветени на учението на Дънов, от чието рождение днес се навършват 160 години. 
Школата на Беинса Дуно не дава религия, а наука, изкуство, култура, ново знание, което вече е на степен мъдрост, посочи Йорданов и подчерта, че последователите й са представители на всички християнски деноминации. По думите му учението съдържа всички предходни форми на религията и на науката и дава изцяло нов поглед върху живота, който се основава на християнския морал и ценности, но ги развива съобразно нашата еволюция. Според Дънов Великото всемирно бяло братство е създало Космоса, а негова глава е Христос и няма човек на земята, която да е казал по-възвишени думи за него, каза Йорданов.
Той смята, че хората имат нужда от допълнително знание, защото се намират в процес на еволюционно развитие, съдържащо изцяло нов подход към живота. „Днешният човек няма нищо общо като светоглед с този от преди 2 или 4 хиляди години. Има извечни божествени истини и закони на живота, природни норми, но самото знание, методи и подходи се развиват. Религията примерно е метод за развитие на човешкото сърце. Науката вече, чрез своето систематизирано, емпирично знание, формира човешкия ум и дава направленията на знанието. Учителят Беинса Дуно съдържа тези нива на знания и дава учението за висшата същност на човека, която е душа и дух, тоест всичко, което е дадено до момента, новото познание“, обясни Йорданов. По думите му в божествения свят съществуваме като дух, но когато той слиза до причинния свят е вече душа, а тя има три проявления, които се наричат ум, сърце и воля. „Човекът е едно четириединство и това знание се съдържа само в школата на Беинса Дуно, която за първи път дава знанието за устройството на човека, от което можем да разберем с какви природни сили влизаме във взаимодействие“, уточни той.
Йорданов припомни, че в продължение на 50 години Петър Дънов излага систематично своето слово, като в началото подготвя всички хора, които имат строго християнско съзнание, и постепенно ги прекарва към новите форми на науката, културата и изкуството. „Той има четири основни класа, в които преподава всяка седмица по една нова лекция. Това е една строго педагогическа школа, която дава принципите, законите, силите и формите на проявление на това висше слово. Въпреки това последните му думи са, че една голяма работа се е свършила и една голяма работа започва. Школата представлява осъзнаване от индивидите на личностно ниво, тяхното израстване, сформиране на колективност, държавност и нови социално-икономически форми“, посочи Йорданов.
Той припомни, че Петър Дънов е потомък в двата най-развити възрожденски рода в Николаевка, баща му е първият църковник и учител във Варна и той расте в една строго българска среда. „Животът му е уникален като способности, качества, дарби. Той е бил признат от десетки хиляди хора. Всеки, който се е докоснал до него, е разбирал, че е същество от много висш ранг в плът“, каза още той. По думите му някои от последователите на учението му го познават по-добре, други тепърва го изучават, а нивата на изучаване на школата са безкрайни.
„Паневритмията
е венец на неговата школа, защото съдържа висше познание за ритъма на Космоса. Когато ние правим физическо движение на земята, трябва да знаем, че то е свързано с енергийните ни двойници и проявления в други светове. Във всяко движение има отражение като идея, тон, форма във всички светове. Чрез нея ние се подготвяме за по-добра еволюция чрез връзка с природните сили“, обясни Йорданов.
Лекциите на Беинса Дуно са издадени, дори и фототипно. Постоянно се организират множество инициативи, свързани с учението му, както тази година по повод 160-годишнината от рождението му. В България има организация „Общество Бяло братство“, регистрирана официално като вероизповедание, защото такива са нормативните бази, но тя не се възприема като религия, а като проводник на науката и културата, които дава Беинса Дуно, поясни Йорданов и допълни, че има и множество частни организации, сдружения и форми, които правят големи мероприятия за него.
Йордан Йорданов е общественик, изследовател, автор на книги, свързани с българската история,  култура, духовност и образование. Изнася лекции в цялата страна и дава открити уроци в училища. Занимава се с обществена дейност вече 14 години и е организатор на над 700 публични събития. Казва, че дейността му е фокусирана към създаване на съвременни форми за възпитание, образование и култура, към сформиране на ценности и светоглед. Той бе лектор на тържество във Варна, провело се по повод 160-годишнината от рождението на Петър Дънов. По мнението му последователите на учението на Беинса Дунов се увеличават. При честването на 150-годишнината е имало няколко солови изпълнения, докато тази година вече има хор от 25 човека, както и инструменталисти, които познават музиката, свързана с учението на Дънов. „За десет години творческото развитие на Варна е голямо“, смята той.
Между 11 и 14 юли във Варна ще се проведе VІ семинар по паневритмия, на който ще се проведат различни физически и музикални упражнения, след което честванията за Дънов ще продължат в Айтос.
Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си „Учителя“ или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение, наричано Всемирно бяло братство, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм. Роден е на 11 юли (29 юни стар стил) 1864 година във варненското село Хадърча, тогава в Османската империя. Петър е третото дете на свещеник Константин Дъновски, който е първият български свещеник във Варна. Той е богослов, основател на религиозно-философско учение, наречено дъновизъм. През 1896 г. издава във Варна книгата "Наука и възпитание", съдържаща основните му философски идеи, които впоследствие развива и обяснява в своето учение. На 7 април 1900 г. свиква във Варна първи събор на "Бялото Братство". Всяка година провежда през  август събори на "Бялото Братство" на различни места - Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), в Рила и Витоша. На 16 март 1914 г. произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа "Ето Човека", с която слага начало на сериите "Сила и живот". В тях излага основните принципи в учението на "Бялото Братство". На 24 февруари 1922 г. открива в София "Школата на Всемирното Бяло Братство". През 1927 г. създава край София селището "Изгрев", в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Изгражда се уникално по рода си в България духовно общество. През 1929 г. поставя началото на летните духовни лагери на Седемте рилски езера. През 1934 г. показва Паневритмията - цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения.