Искрено вярвам, че ще получа подкрепа, за да направим заедно нещо голямо - обиколка на Европа с велосипед, посветена на две каузи, казва Радослав Драшков. 20-годишният русенец от месец води дарителска кампания, за да осъществи амбициозната си идея, за която говори с неподправен ентусиазъм.
След тръгването от Русе бъдещият пътешественик ще премине през Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Германия, Белгия, Франция, Испания, Италия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Гърция, Северна Македония и оттам ще се върне в България.
„Пътуването има три основни цели. Националната е да дам гласност на проблема с тютюнопушенето сред малолетни и непълнолетни. Регионалната - с инициативата ми „И Русе може“ да покажа потенциала на Русе да стане център на спорт и култура. По време на пътуването си ще споделя историята, културата и забележителностите на Русе, използвайки социалните медии и медийни изяви, за да привлека вниманието към нашия град. Имам и лична цел - това пътуване е и предизвикателство за мен. Искам да докажа на себе си и на другите, че с упоритост и желание може да се постигне всичко. Ще споделя трудностите и успехите си по време на пътуването, за да мотивирам други млади хора да следват мечтите си, независимо колко големи и амбициозни са те. Искам да вдъхновя хората на моите години, и не само тях, да следват мечтите си, да поемат рискове и да търсят приключения“, казва Радослав.
Той очаква подкрепа в интернет платформата за благотворителност на фондация „Павел Андреев“ https://pavelandreev.bg/campaign/podkrepete-me-da-obikolq-evropa-s-kolelo, където кампанията е в раздел „Спорт“. Поставената цел е там да се съберат 5000 евро.
Има и интересен профил във фейсбук, където също може да се направи връзка с него.
- Как възникна идеята за тази обиколка?
- Първо дойде идеята да обиколя Европа и после усетих, че съм граждански и емоционално отговорен да използвам вниманието, което ще привлека с това, за да подкрепя някоя кауза. А каква по-добра кауза от ограничаване на тютюнопушенето сред младите хора? Аз съм бивш пушач - от 12 до 16-годишен пушех цигари и затова за мен е много болезнено да гледам как деца пушат покрай училищата. Имам наблюдения и във Велико Търново, Варна и други други по-големи градове - там е абсолютно същото, каквото е и тук, навсякъде е еднакво.
- Как точно ще действаш за тази кауза?
- С Веселин Димитров, приятел и също граждански активист, разработихме стратегия, с която да привлечем адвокати и да започнем да действаме срещу магазините, които продават цигари. Аз ги знам кои са, понеже те и до ден-днешен продължават да продават. Имам долу-горе 10 години наблюдения върху магазините в града. Сигурен съм, че някои от магазините имат „чадър“ - те си плащат, за да ги защитават. Идеята ми е да привлека толкова голям граждански отзвук за тази кауза, че тя просто да стане необходима и задължително да се вземе предвид.
- Какво имаш предвид под „чадър“ - че те продават незаконно на деца под 18 години и са закриляни в това?
- Да - и са закриляни в това.
- Колко масова е тази практика?
- Много, има много магазини, които продават по този начин. Аз, докато бях пушач, имаше може би 10-15 магазина в града, а може и повече да са, които продават. Там няма значение на колко години си.
В тях единственото нещо, което има значение, е дали ще им дадеш парите
Ходих в НАП, имам познат там и му обясних проблема. Каза ми, че от НАП правят проверки на магазините за тютюнопушенето. Въпросът е, че те изпращат 30-40-годишни мъже и жени, които да проверяват това - очевидно не са деца и няма проблем да им продадат цигари. Консултирах се с адвокат - необходимо е да има 3-ма свидетели, за да може да се докаже самото нарушение. А хората, които продават цигари на деца, няма да го направят, ако видят, че до тях има трима човека.
- Как тогава ще се води борбата с тях?
- Ще се направи всичко прозрачно.
- Да кажем няколко думи за теб самия. Да започнем с цигарите - как така на 12 години?
- Ами покрай лоша компания, събирах се с хора, за които пушенето беше нещо нормално. Те бяха доста по-големи от мен и за тях пушенето беше толкова нормално, все едно да пиеш вода. Така покрай тях, възприемайки че това е нещо нормално, започнах и аз да пуша.
- А може би и да изглеждаш по-голям, да се изравниш с тях? Вкъщи не разбраха ли това?
- Баща ми също пушеше. Разбраха и бяха много строго против, обаче въпреки това аз продължих да пуша 4 години.
- Как спря и защо?
- Имаше процес, през който преминах, за да спра цигарите. Първото нещо, което се случи, е, че бях тотално обездвижен заради тях - не можех да се движа нормално, защото не ми стигаше въздухът.
Беше ми все едно какво ям, защото всичко имаше вкус на картон за мен
Усещах вкуса единствено на шоколада и затова като малък ядях супер много шоколад.
- До какво доведе този режим на обездвижване и много шоколад? Имаше ли промяна в теглото и в какъв момент си каза: „Стига!“?
- Аз съм човек с бърз метаболизъм и затова мога да ям каквото поискам, без това да се отрази на теглото ми. Първият момент, в който си казах, че може би е добре да помисля да спра да пуша, беше когато моята учителка по физическо възпитание в училище „Възраждане“ ме хвана „на къс пас“ да бягам. Дотогава аз се скатавах и не бягах, а предпочитах да отида някъде и да изпуша една цигара. Но един ден госпожа Гецова ми каза: „Няма да стане така, ела!“. Накара ме да направя 2-3 обиколки на училището - има-няма 1 километър. След като бягах,
почувствах една тежест в гърдите, парене и започнах да кашлям, а впоследствие започнах да кашлям и кръв
Белите ми дробове бяха увредени много сериозно поради това, че пушех по 1 кутия на ден.
- А около теб имаше ли съученици, които пушеха? Масово ли беше?
- Да, имаше. Във „Възраждане“ не беше масово, а аз бях в 6-7 клас, когато това се случи, но в по-големите класове - масово. Когато отидох в другото училище - ПГ по транспорт - аз и моят приятел бяхме едни от малкото, които пушехме. А когато завършвах, бяхме единствените, които не пушехме, всички други пушеха, целият клас пушеше цигари. Всичко това е точно заради лесния достъп до цигари, който е още от малките класове. Ако се ограничи лесният достъп до цигари от малките класове, няма да бъде толкова лесно за младежите да започнат да пушат, когато са вече големи. Това е и причината България да е на първо място по тютюнопушене на глава от населението в целия Европейски съюз и в Топ 10, мисля, в света.
- Кога дойде моментът да спреш цигарите, бягането ли те накара да го направиш?
- Преди това бягане си мислех, че мога да пуша цял живот и това на мен няма да ми попречи. Че другите хора говорят глупости за рисковете, че нищо лошо няма как да ми се случи на мен, че съм млад и силен, че болести няма за мен. Но когато вече започнах да кашлям кръв,
полека-лека започнах да осъзнавам, че... абе може и на мен да ми се случи нещо
Малко след това доста бях се стреснал и се опитвах да спра цигарите, но успях да издържа само 4 дни. Да уточня, че аз пушех тютюн, купувах си тютюн от магазина и си свивах цигари. Един ден нямах филтри и си скъсах тетрадката, за да си ги направя ролки вместо тях. Беше краят на часа по биология, а аз не бях усетил кога той е свършил, кога другите са си взели раниците и са си заминали. Тогава учителката, госпожа Хасан, дойде до мен и ме попита: „Какво правиш?“. Взе ми ролките и ми тегли едно конско, започна да ми обяснява колко вредно всъщност е това. Аз дотогава наистина не знаех, че има много голяма вероятност да се разболея сериозно, ако продължа да пуша.
Но и това не беше повратната за мен точка
Следващият етап беше, че бащата на моята бивша приятелка, офицер от Българската армия, след като разбра, че аз пуша, й постави ултиматум: или аз да се разделя с цигарите, или тя да се раздели с мен. След този ултиматум много сериозно се замислих по какъв начин искам да продължа да живея. Отделно и „лекцията“ на г-жа Хасан, и кръвта, която бях кашлял... Просто нещата вече натежаха и бях сигурен, че искам да спра цигарите, че това е раздялата с тях. Бях сигурен, че наистина искам.
- Кое ти беше по-трудно да преодолееш - зависимостта от никотина или да промениш навика на ръцете си например?
- За мен най-трудното беше да стигна искрено до момента, в който искам да спра цигарите. След като вече взех това решение, намерих начина, по който да го направя. Гледах едно видео, там жена разказваше за книгата „Не пуша вече“ на Алън Кар, която впоследствие си купих. Той е счетоводител, който е пушел по 100 цигари на ден и е бил пред развод. Жена му му е казала, че ако не спре цигарите, ще се разведе с него, просто не може повече да живее така, не иска децата им да растат без баща. Тогава Кар създава метод, по който да се спрат цигарите. Описва го като най-лесния метод и аз мога да потвърдя, че това наистина е най-лесният метод, аз също спрях цигарите по него.
- Какво най-общо включва книгата?
- В най-общи линии, книгата включва промяна на гледната точка за пушенето.
Най-важна е промяната на гледната точка, защото гледната точка създава чувства и те ти пречат, когато искаш да спреш цигарите
Авторът просто ти обяснява, по какъв точно начин да се справиш с тези чувства, по какъв начин да промениш гледната си точка.
- Да се върнем към децата и цигарите, това ли е единственият начин да се ограничат младите хора в тютюнопушенето - да им се спре достъпът до тютюневите изделия?
- Не. Смятам, че това е един от най-ефективните начини, но не е единственият начин.
- Какви други начини има за това?
- Влизането на гражданските активисти като мен в училищата. Това е начинът, защото иначе не става. Всяка година хора от РЗИ влизат в училищата и говорят за това колко са вредни цигарите, колко са лоши наркотиците и т.н. Но тези хора говорят като по учебник, машинално, след това си заминават.
- Въпросът е в доверието. Когато един възрастен влезе при деца на 15 години, те ще го гледат по един начин, а ако влезе млад човек - по съвсем друг. Това е емоционална сплав - дали да ти повярват или не. В тази битка много ефективни биха били инфлуенсърите - хората, които имат много последователи в социалните мрежи.
- Аз точно с това се занимавам, имам много добре развит профил във фейсбук - Радослав Драшков на кирилица. Имам 2000 последователи и 28 000 импресии за миналия месец.
- Цигарите повличат ли след себе си и други пороци?
- Цигарите са като трамплин. Отварям скоба за зависимостите. Зависимост, според моето разбиране, е всичко, без което зависимият човек не би се чувствал добре. Това е нещо, което като правиш, се чувстваш по-добре, а ако не го правиш - изпитваш физическа и емоционална липса и зависимост към това нещо.
- Къде води скокът от този трамплин - наркотици, алкохол?
- Много е субективно. Ще дам малко по-широка гледна точка. Ограничаващите вярвания и травмите, които са създадени още в семейството, провокират модели на поведение, с които да избягаш от тях.
- Какво имаш предвид под ограничаващи вярвания?
- Давам пример: имаш много взискателни родители, които много те критикуват, че не си направил нещо достатъчно добре или че не си бил достатъчно добър и ти развиваш вярването, че не си достатъчно добър.
х Опитваш се да докажеш на себе си, че си достатъчно добър, и го правиш, като искаш вниманието и одобрението на хората
Виждаш, че готините и уважаваните хора, които привличат вниманието върху себе си, пушат цигари. Започваш да пушиш и ти - търсиш чувството на това да си позволиш, че си достатъчно добър. За теб няма значение какво ще направиш, това е просто модел на поведение, с който да избягаш от отговорност за самите вярвания. И тук идеята е да работим първо със самите вярвания. Когато се върна от европейската обиколка, аз ще вляза най-вероятно и в училищата. Не съм много сигурен дали ще го направя, но просто го виждам като най-логична следваща стъпка. Да вляза в училищата и да развия някаква по-елементарна програма, с която да започна да уча децата по какъв начин да работят с чувствата си. Защото от чувствата започват зависимостите, те са в основата на всички зависимости и когато един човек не знае как да работи с чувствата си, той създава зависимости.
- Добре, как едно дете вкъщи, родителите на което с най-добри намерения казват: ти можеш още, ти трябва повече да постигаш и да се трудиш - как може то да преодолее това чувство, че не е достатъчно добро или че не е добре оценено?
- Много просто! Има една изключително проста система, която може да приложите. Първо е необходимо детето да е наясно коя е гледната точка, която създава чувствата, защото всяка една гледна точка създава и чувства в човека. Гледната точка „Не съм достатъчно добър“, която неволно е втълпена от родителите, създава и съответната гледна точка.
- Родителите обичат децата си, друг е въпросът как изразяват своята обич.
- Така е, но гледната точка създава чувства и тези чувства създават зависимости. Необходимо е детето да промени гледната си точка и да дефинира своето отношение реално към проблемите, по-скоро да дефинира самата си гледна точка. Защото когато дефинира гледната си точка, то може да я разпише.
- Нека да го направим практически: аз например съм дете, което постоянно получава упреци, че не се справя добре. Как трябва да дефинирам своята гледна точка - да казвам: „Да, те ме обичат и искат да постигна много, затова непрекъснато искат от мен още и още“. Така ли е, или неправилно подхождам към темата?
- Да, това е добра гледна точка,
въпросът е да не заключиш, че ти си жертва на тяхната амбиция
- И създаването на правилна гледна точка се превърна в твоя лична мисия, която е пренесена във Фейсбук?
- Да, аз отначало започнах във фейсбук. Моя мисия е да давам духовна свобода на хората, да ги уча по какъв начин да бъдат свободни. А в основата на това, да бъдеш свободен от зависимости и въобще като човек, е да знаеш по какъв начин да работиш с чувствата си. По тази причина съм направил фейсбук акаунта си по такъв начин, че да обяснявам за чувствата и за това по какъв начин работят те. Там имам и практически системи.
- Стигаме до инициативата да обиколиш Европа на велосипед. Как стигна до нея?
- Всичко тръгна като на шега. Преди две години бях по програма „Еразъм“ в Краков, Полша, и градът много ми хареса, но не ми стигна времето да го разгледам добре. И си казах -
какво пък, може пак да отида там, но с колело
Тогава вече карах по 80-100 километра на ден. После попаднах на обучение на един мой приятел за емоционална комуникация, което е в Амстердам. И се запитах: какво пък, ако отида и дотам с колело? И така самият маршрут се навърза - да мина през Краков и после до Амстердам. След това моята баба беше на почивка в Барселона и ми донесе оттам тениска, на която има изображение на дългокос човек на колело. И си казах, че това няма как да не е знак, затова реших, от Амстердам да отида и в Барселона. Попаднах и на едно друго обучение за емоциите на остров Корфу. По този начин съставих окончателния маршрут: Русе - Румъния - Унгария - Словакия - Полша - Германия - Нидерландия - Белгия - Франция - Испания - Италия - Словения - Хърватска - Босна и Херцеговина - Черна гора - Албания - Гърция - Северна Македония и обратно в България.
- Маршрутът е много амбициозен, за колко време е предвиден?
- Не, не е чак толкова амбициозен. Ако само карам, без да се отбивам - което ме съмнява, че ще стане - предполагам, че ще го направя за около 3 месеца. Една жена много се впечатли от инициативата ми и ми даде контакт с европейските скаутски организации. Ще се свържа с тях, защото е възможно те да ме разведат из техните градове, а аз да направя пътепис и да покажа на хората местата, на които съм. Това ще удължи пътуването с около 2 месеца.
- Какви средства ще коства това?
- По мои най-груби изчисления за това ще отидат около 10 000 лева. Имайте предвид, че аз от 2 години съм вегетарианец.
Спрях да пуша и след известно време у мен настъпи радикална промяна - спрях да ям месо и преустанових всичките си зависимости
Дотогава пиех по 1,5 литра енергийни напитки на ден, пушех, ядях огромни количества сладки. Въобще, бях зависим към наистина много неща. Имаше период, в който играех по 12 часа видеоигри...
- Според мен 10 000 лева са малка сума за това.
- Мисля, че биха могли да ми стигнат, понеже голяма част от нещата по екипировката или ги имам, или съм уговорил да получа безвъзмездно. Най-скъпо е колелото, за което водя разговори с един магазин в момента да ми дадат, но все още нищо сигурно няма.
- Кога е предвидено да стане това?
- Имам вече събрани около 1500 лева, а една жена обеща да ми покрие застраховката. На практика остава само да си взема колелото и да събера останалата част от парите, след което ще съм готов да замина.
Напълно е възможно това да стане до 1-2 седмици
Аз съм готов физически, дотук съм минал около 2500 километра с колелото.
- Много бързо се развиват нещата. Къде могат хората да те подкрепят финансово, като дарят суми за теб?
- Направил съм линк към дарителската платформа на фондация „Павел Андреев“ - https://pavelandreev.bg/. Желаещите да дарят могат да ми пишат и на лични съобщения във фейсбук.
- А защо инициативата е под мотото: „И Русе може“?
- Аз съм горд, че съм русенец! Искам да покажа, че и нашият град може да направи нещо голямо. Защото няма човек в Русе, който би обиколил Европа с колело - в по-големите градове София, Пловдив, Варна може и да има, но тук няма такъв човек. Правейки тази обиколка на 20 години, аз ще се превърна в един от най-младите българи, обиколил Европа с колело. Искам да насърча младите хора да следват мечтите си и да покажат, че и в нашия град има живот и потенциал. Защото наистина вече 1 месец, на която и врата да почукам, където и да попитам - всичко за мен е отворено, само се търсят инициативни хора.
И в Русе, и в България и навсякъде има огромен потенциал, просто трябва да си инициативен
трябва да имаш желание да направиш нещо и то ще стане! Поради тази причина мотото е „И Русе може“ - защото нашият град не е умрял, той просто е заспал - трябва някой просто да дойде и да го събуди, ще бъде умрял, ако няма хора, но той има. Този град има нужда от някой, който да го стресне и да го накара да преследва развитието си на по-бързи обороти. Трябва да има хора, които провокират другите, които не са толкова активни - да станат и те активни, за да може да променим ситуацията.