Попов припомни, че България искаше да бъде домакин на следващата конференция на ООН за изменението на климата - COP29. Загубихме това състезание, но така пък спечелихме домакинството на сесията на IPCC, която ще бъде най-голямото събитие за климата, провеждало се у нас, каза той. И подчерта, че страната ни е станала глобално видима по време на участието си в COP28 в Дубай миналата година. По думите на Попов в МОСВ е проличала последователност в усилията на България да се открои в международен план като държава, която иска да има по-активна роля по отношение на политиките за борба с климата.
Сесията на IPCC в София ще бъде по-дълга от първоначално планираната и на нея ще се работи по структуриране на съдържанието на специалния доклад за изменението на климата и градовете, както по доклада за краткотрайните климатични фактори, каза още Попов. Тези доклади целят да интегрират всички надеждни научни изследвания, които се правят в цял свят. Искаме да тласнем българската наука да бъде още по-ангажирана към темите за климата, коментира посочи също бившият министър. МОСВ и негови партньори оформят цяла сателитна програма от съпътстващи събития, с които се цели домакинството на София на сесията на IPCC да остави качествена следа в България след приключването на форума. Според Попов стремежът е най-вече да се насочи вниманието на обществеността, медиите и заинтересованите страни към климата, науката и необходимостта от действия.
Форумът е и повод София да изпъкне и да осъзнае ролята си като град на науката. Столичната община е ангажирана като партньор на МОСВ с организацията и провеждането на събитията. Целта е местната администрация да работи по-тясно с учените, за да се очертаят предизвикателствата пред града от климатичните изменения и да се посочат възможните решения. Градските рискове са свързани с горещините, които имат негативен ефект върху човешкото здраве. Затова е нужно да се пренасочи по-голям ресурс за наблюдения и прогнози, счита Попов. И добави, че рисковете се проявяват в различни сфери - здравна, икономическа, инфраструктурна, социална и др.
В рамките на подготовката за IPCC в София в различни инициативи ще бъдат ангажирани и младите хора. Младите хора не трябва да бъдат плашени с проблемите на климата до такава степен, че да развият климатична тревожност, каза Попов. Те трябва да подхождат научно към въпроса за климата, за да могат обективно да боравят с информацията и да знаят кои са надеждните източници, смята той. Според него науката и гражданското образование са ключови за развитието на младежите.
Повече за събитията в рамките на IPCC - тук