Четвъртокласникът от СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ Калоян Димитров Стефанов спечели второ място в националния литературен конкурс на тема „Един ден сред природата на България“ за деца до 15-годишна възраст, организиран от Националното ловно рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ (НЛРС-СЛРБ). В конкурса бяха представени 127 произведения, участниците бяха разделени в две възрастови групи - от 7 до 10-годишна възраст и от 11 до 15-годишна възраст. Разказите им бяха оценявани от жури в състав писателите проф. Любомир Халачев и Михаил Михайлов и журналиста Мирко Гоев. Калоян е единственият отличен русенец.
Награждаването се състоя в „Интерхотел Велико Търново“, където се проведе Общото отчетно събрание на Съюза на ловците и риболовците през 2024 г. и се честваха 140 години от началото на организираното ловно движение, което се заражда именно в старата столица през 1884 г.
Предлагаме ви наградения разказ, посветен, разбира се, на Дунав и по-точно - на първия риболов на малкия майстор и на въдицата, и на словото на великата река.
Един летен ден с баща ми решихме да отидем на риболов по Дунава. Подготвихме всичко от вечерта - въдици, стойки за тях, стръв и специалния куфар на тати с рибарски принадлежности.
Сутринта тръгнахме много рано - още на зазоряване. С нас дойде и един колега на баща ми, който донесе овкусено жито за стръв.
По време на пътуването аз бях много развълнуван. Преди също съм ходил за риба, но скоро се преместихме да живеем в Русе и това щеше да бъде първият ми риболов на река Дунав. Когато стигнахме до уреченото място, тати ми помогна да си закача белия червей на въдицата. После седнах и търпеливо зачаках да уловя риба.
Наоколо цареше невероятно спокойствие, чуваха се само гласовете на сладкопойните птици. Загледах се в реката... Впечатляващ и величествен беше Дунав, не можех да го обхвана с поглед. Никога не съм си представял, че една река може да бъде толкова голяма. Бях изумен и възхитен от тази красота!
Не след дълго хванах малка рибка. Незнайно откъде се беше прокраднала симпатична рижава котка, която само това чакаше. Грабна рибата и я задърпа заедно с въдицата към близкия храсталак. С тати се изплашихме, че животното ще глътне кукичката и това ще бъде смъртоносно за него. По всичко личеше обаче, че тази котка е отличен ловец, тъй като много скоро въдицата ми се освободи, а кукичката висеше непокътната на кордата. Постепенно се сприятелихме с рижавата пухкавелка и аз започнах да я храня с рибките, които хващах. В замяна тя ми се умилкваше и ми правеше компания с доволното си мъркане.
Не успях да хвана голяма риба, както се надявах, но се радвах, че имах възможност да нахраня новата си приятелка. Този ден беше много специален за мен. Чувствах се истински щастлив, защото прекарах незабравими мигове сред красивата природа на България.
Калоян СТЕФАНОВ