Д-р Кристина Станчева е специалист невролог в УМБАЛ „Медика Русе“ с над 12 години медицински опит. Преглежда амбулаторно в ДКЦ-2. Интересите й са в областта на неврофизиологията и невропсихологията. Диагностицира и лекува пациенти със заболявания на централната нервна система с фокус върху деменции и главоболия, както и с увреждания на периферната нервна система.
- Д-р Станчева, отскоро в „Медика“ има апарат, с който се изследват евокирани потенциали. Обяснете какво представлява това изследване и каква е неговата цел?
- В ДКЦ-2, част от лечебни заведения „Медика“, вече разполагаме с апарат, който отчита и записва
евокираните (предизвикани) потенциали, които са отговор на зрителни, слухови и електрически импулси
Към момента тези изследвания се правят само при нас, имаме пациенти не само от нашата, но и от други области. Евокираните потенциали (ЕП) се регистрират от кората или подкоровите отдели на главния мозък, гръбначния мозък и периферните нерви след зрителна, слухова стимулация или стимулация на кожните сетивни нерви на ръката и крака. Тези електрофизиологични тестове се използват в неврологията за оценка на целостта и функцията на нервната система, особено на сензорните пътища, като предоставят ценна информация за скоростта и ефективността на предаването на нервни сигнали в централната нервна система.
- Предполагам, че различните видове евокирани потенциали дават различна информация и се използват за диагностика на различни видове неврологични заболявания?
- Тестът за визуален предизвикан отговор (зрителен ЕП) може да диагностицира проблеми с оптичните нерви и други зрителни пътища в мозъка, които засягат зрението. Те се използват най-често за диагностика и наблюдение на
зрителен неврит, първични главоболия и при някои дегенеративни заболявания на централната нервна система
При изследване на зрителните евокираните потенциали изследваният трябва да концентрира зрението на едното или двете си очи върху екран със сменящи позицията си квадрати.
Слуховите евокирани потенциали измерват мозъчния отговор на звукови стимули. Те помагат за диагнозата на нарушения на слуха и оценката на функцията на мозъчния ствол. Например пациентите с болестта на Паркинсон може да имат сензорна дисфункция и тя да бъде по-лесно демонстрирана чрез електрофизиологично изследване. Възможно е увреждане на зрителния и слуховия път на мозъчния ствол при тези пациенти, което може да се потвърди с тестове за слухов и зрителен ЕП. За слуховите ЕП се използват слушалки, при което пациентът чува клик с различна честота.
Соматосензорните евокирани потенциали изследват
целостта на сензорните пътища в периферните нерви, гръбначния и главния мозък
Те се използват често за откриване на състояния като травми на гръбначния мозък, периферна невропатия, оценяват също периоперативните резултати при гръбначни, на централната нервна система и съдови операции. При този тест кожата на китката или глезена се стимулират с много лек електрически ток, който предизвиква безболезнено трепкане на палеца или големия пръст на стъпалото.
Моторни евокирани потенциали оценяват целостта на моторните пътища и могат да се използват за диагноза на състояния като наранявания на гръбначния мозък, заболявания на моторните неврони, а също и за изучаване на когнитивните процеси.
Евокираните потенциали се използват и за диагностика на множествена склероза, но за нейното потвърждение се прилагат и редица други методи, сред които магнитно-резонансната томография (МРТ), изследване на ликворна течност, лабораторни изследвания.
В нашата практика много често правим изследването на зрителни евокирани потенциали за подпомагане на
диагностиката и проследяването на ефекта от лечението на първичните главоболия
Това са мигрената, главоболието от тензионен тип и тригеминални автономни главоболия, които включват и клъстерните главоболия.
- Как точно се извършва изследването на евокираните потенциали? Има ли някаква предварителна подготовка, която пациентът трябва да спази?
- Изследването на евокираните потенциали е безболезнено, няма никакви странични ефекти и се понася добре от пациентите. Електрическите отговори, генерирани от нервната система, се записват и анализират. Отвеждането на импулсите става чрез повърхностни електроди, които се прикрепват към главата, кожата на врата или над ключицата в зависимост от вида на стимулите. Не се изисква някаква особена подготовка, но ние задължително предупреждаваме пациентите, че за процедурите трябва да дойдат с измита коса, без употребата на стилизиращи козметични продукти, да не са приемали възбуждащи храни и напитки поне 2 часа преди изследването.
- Споменахте, че зрителните евокирани потенциали се използват за диагностика и проследяване на лечението на първичните главоболия. Кои са първичните главоболия?
- Когато става въпрос за болки в главата, които не са причинени от структурен проблем в мозъка, медицината ги определя като първични главоболия. Това са:
мигрената, тензионното и клъстерното главоболие
При пациенти с такива оплаквания неврологичният преглед и образната диагностика обикновено са в норма, дори при тежки симптоми.
Главоболието, като много често срещан симптом, обикновено има доброкачествена причина и може да бъде диагностицирано след задълбочена анамнеза, неврологичен и общ физически преглед. Тъй като потенциалните първични причини за това страдание могат да застрашат живота и нормалното функциониране на тялото на човека, главоболието провокира разбираема загриженост от страна на пациентите и лекарите.
Трябва да заострим вниманието си за признаци, които да подтикнат към диагностично изследване и специфични тестове. Вторичните главоболия са свързани с някои тревожни фактори, като например скорошно нараняване на главата или шията, ново, влошаващо се или внезапно главоболие, болка в главата, причинена от усилие, като например кашлица, новопоявило се главоболие при пациент на възраст над 50 години, неврологични симптоми или необичайни симптоми и вторични рискови фактори като анамнеза за карцином или инфекция. По-малко притеснително е главоболието, което събужда пациента от сън през нощта и подобрението на болката от промяната в позата на главата.
Европейската федерация на неврологичните дружества (EFNS) дава насоки и препоръки на нас, практикуващите специалисти, за използване на инструментални изследвания при пациенти с главоболие и оценява полезността на тези методи. Едно от тях е изследването на евокирани потенциали. То е неинвазивно, леснодостъпно, безрисково за пациента.
Поема се от Здравната каса, като направление за него се издава от невролог
- С какви симптоми и последствия се характеризират мигрената, тензионното и клъстерно главоболие?
- Мигрената е най-разпространеният вид главоболие. Може да причини изтощителна, пулсираща, едностранна болка в главата, която да накара човек да остане в леглото с дни. Движение, светлини, звуци и други въздействания могат да причинят умора, гадене, промени в зрението, раздразнителност и др. Има няколко вида мигрена, като най-често срещаните категории са мигрена с аура (класическа мигрена) и мигрена без аура (обикновена мигрена). Има четири типични фази на мигрена: първата фаза започва до 24 часа преди главоболието, аурата е втората фаза - група от сензорни, двигателни и/или речеви симптоми, които действат като предупредителен знак за мигренозно главоболие. Този етап може да продължи до 60 минути. Човек може да изпита едновременно аурата и главоболието. Фазата на болката продължава от 4 до 72 часа. Последващият етап обикновено продължава от няколко часа до 48 часа. Симптомите са умора, схващане на врата, чувствителност към светлина и звук, затруднено концентриране, гадене, замаяност.
Преминаването през четирите етапа може да отнеме около 8 до 72 часа
Симптомите на мигрена варират в зависимост от стадия. Всяка мигрена е различна и не е задължително да се изпитват симптоми през всичките четири етапа.
Тензионното главоболие възниква, когато мускулите на врата и скалпа са напрегнати. Най-често се явяват при възрастни и юноши. Малко по-чести са при жените. Всяка дейност, която кара главата да се задържа в едно положение за дълго време, без да се движи, може да причини главоболие, например при работа с компютър, фина работа с ръцете, заспиване в студена стая, необичайно положение на шията по време на сън. Болката е тъпа, подобно на натиск, без пулсиране, като стегната лента или менгеме върху или около главата, цялата глава, слепоочията или задната част на врата и раменете. Може да е еднократна, постоянна или ежедневна. Обикновено продължава от 30 минути до 7 дни. Възможно е да се предизвика от стрес, умора, шум или блясък, създава проблеми със съня. Хората с тензионно главоболие често се опитват да облекчат болката, като масажират скалпа, слепоочията или долната част на врата.
Клъстерното главоболие е
необичаен вид главоболие, което се характеризира със силна, внезапна болка, едностранна
Често тя е придружена от сълзене на окото, подуване под или около окото (може да засегне и двете очи), увиснал клепач и запушен нос от същата страна, зачервяване на лицето, силно изпотяване. Атаките продължават от 15 минути до 3 часа, появяват се ежедневно или почти ежедневно в продължение на седмици или месеци. Пристъпите са разделени от периоди без болка, които продължават поне 1 месец.
- Какви са методите на лечение на тези видове главоболия?
Лечението се определя в зависимост от типа на главоболието, на базата на поставена точна диагноза от специалист невролог. Нашата препоръка е при възникване на този симптом пациентите да се насочват своевременно към невролог за уточняване на състоянието и започване на терапия.
Мартин ГЕОРГИЕВ