Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
На малцина от нашите съвременници е известен фактът, че през 50-те години на ХХ в. се води дискусия между най-значителните по онова време български езиковеди, посветена на наличието/отсъствието на падежни форми в съвременния български книжовен език (СБКЕ). Началото ѝ е поставено от акад. Александър Теодоров-Балан – един от създателите на Софийския университет и дългогодишен преподавател в Университета. Според Ал. Т.-Балан, в СБКЕ съществуват падежни форми, които се изразяват не чрез специални окончания, както е например в старобългарския и руския език, а посредством словореда и чрез предлози. Проф. Балан посочва 5 падежа в нашия език: именителен, винителен, дателен, родителен и звателен. Към същото становище се придържа и акад. Стефан Младенов, който обаче не включва родителния падеж сред другите падежи.
Срещу позицията на проф. Балан възразяват редица други учени, сред които са напр. професорите Кирил Мирчев, Любомир Андрейчин, Иван Дуриданов, Цветан Тодоров и Георги Михайлов. Тяхното становище е утвърдено и в съвременната българска лингвистика.
Тук няма да дискутираме отново този въпрос. Общоприето е, че най-важният белег в историята на нашия език е движението от синтетизъм (изразяване на синтактичните отношения между имената със специални падежни окончания) към аналитизъм (изразяване на същите отношения чрез словореда и чрез предлози).
В СБКЕ обаче има отделни падежни остатъци при съществителните имена и при някои местоимения.
Ето два примера: „Ала Стояну дума“ (народна песен), „Старци се молят Богу горещо“ (Хр. Ботев, „Обесване на Васил Левски“). В цитираните два стиха думите Стояну и Богу са в дателен падеж, който означава непряко допълнение. В дателен падеж е поставена и думата майка в заглавието на Ботевото стихотворение „Майце си“, което означава на майка си.
А ето и пример за форма за родителен падеж мн. ч. от същ. име година: „Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой“ (Ив. Вазов, „Левски“; вж. и старобълг. „годинъ“, която е форма за род. пад. мн.ч. от същ. име „година“).
До средата на ХХ в. е било задължително да се използва специалната родително-винителна форма на съществителните собствени и фамилни имена от м.р. ед.ч. и на нарицателни прозвища, които завършват на -о, -ко, -чо и -льо. Тази форма се е употребявала тогава, когато името е пряко допълнение или пред името има предлог. Ето примери от класически текстове на нашата литература: „Викентий беше забрави да предупреди госта си за нощните привички на кроткия идиот Мунча“ (Ив. Вазов, „Под игото“, I ч., III гл.); „Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.“ (Ал. Константинов, „Бай Ганьо“); „Една лятна вечер ние с дяда Въля, стария горски стражар, седяхме под големите орехи край село.“ (Й. Йовков, „Овчарова жалба“).
Някои наречия представляват стари форми за творителен падеж ед.ч., вж. „с добром да се запомни“; „Георгица му свети и го тихом пита“ (народна песен); „денем му сянка пази орлица“ (Христо Ботев, „Хаджи Димитър“). Стари форми за творит. пад. ед.ч. са и наречията бегом, кръгом, редом и ребром.
Други наречия по произход са стари форми за местен падеж ед.ч. Такива са напр. думите зимe, лете, горе, долу, зле, утре, есени, пролети съответно от зима, лято, гора, дол, зло, утро, есен и пролет.
Стари родителни форми са наречията довечера, допъти, наизуст, отстрани, отръки, снощи. Ето и кратки сведения за образуването им. Наречията довечера и допъти са образувани от предлога до, който в старобългарския език се употребява само с родителен падеж, и формата за род. падеж ед.ч. съответно на същ. име вечеръ (в старобългарския език то е от м.р.) и пѫть. Наречието наизуст е образувано от предлога на и изоустъ, което е калка от гръцкия език (в старобългарския език същ. име оуста е plurale tantum). Наречията отстрани и отръки са образувани от предлога отъ и формата за родителен падеж ед.ч. съответно на съществителните имена страна и рѫка. Наречието снощи е образувано от предлога съ и формата за родителен падеж ед.ч. на съществителното име ношть.
Иво БРАТАНОВ