Оперативната критика, по която публиката да се ориентира, е много малко, повечето неща са рекламни и остават читалските групи, в които се споделя информация. Има и библиотеки, те са прекрасни места и трябва да се използват. Там пристигат нови книги и когато намериш нещо, което ти харесва, можеш след това да си го купиш, посъветва авторката.
Тя смята, че в момента в България има прекрасни автори и хубави книги, хората има какво да прочетат, в какво да се припознаят, върху какво да се замислят и да обсъждат. Нейните впечатления сочат, че много търсени и желани вече са аудиокнигите, които не са по-малко ценни от четенето на хартия. „Важно е децата, а и възрастните, да не изключват приказния свят от живота си. Дали ще го слушат или ще го четат, няма голямо значение и е въпрос на възприемане. Всеки начин да имаш достъп до алтернативен свят, е добре дошъл“, изрази мнение Могилска.
В нашето съвремие обаче лично нея я притеснява изместването на здравия разум от емоционални изказвания и действия, както и фактът, че критичното мислене остава пожелателно и вече не е начин да се справиш със света. За нея всеобщата врява и бързото развитие на технологиите е интересно, но трябва да се има предвид, че ние сме със същите предразсъдъци и стереотипи, както преди векове и това, че нашите инструменти се развиват, а ние не го правим със същата скорост.
Своята книга „Шарени сапунени балони“ Иванка Могилска написва по време на пандемията от КОВИД-19, когато обещава на малкия си син да му измисля всеки ден по една приказка. Така в продължение на един месец се появяват 31 истории, които по думите й не са реалистични и нравоучителни, а за забавление. Те отговарят на различни въпроси на децата по разбираем начин, без да изваждат поуки. Първоначално са издадени половината, предстои да излязат скоро и останалите, каза авторката и добави, че целта е книгите да са богато илюстровани, защото са насочени към най-малките читатели.
Тя не мисли, че има шаблон за писане за деца, но когато разглеждаш тема, която ги вълнува, трябва да говориш така, че да те разбират, да е съобразено с техните знания и опит. „Не използвам по-беден език или бебешки думи, просто разказвам историята, както ми се струва, че би им задържало вниманието, а и тествам историите на моето дете у дома“, сподели тя. Според нея съвременните деца не са по-различни от предишните поколения и за тях също динозаврите са класика, но им харесват и по-абстрактните неща като нейната приказка „Учената жаба“.
Могилска наскоро издаде и сборника с разкази „Обикновени чудеса“, в който по думите й са залегнали детайли, случки или хора, които са истински и са провокирали въображението й. Разказите се развиват в Испания, Сърбия, Гърция, България, където тя пътува и пише за нещата, които я провокират. В тях също има истории от КОВИД пандемията.