„За честта на българския народ ще отнеса истината на небето“. Тези думи изрича предсмъртно през 1939 година русенският революционер и деен участник в национално-освободителното движение Никола Обретенов. Той се оказва и последният жив свидетел на мистериозното убийство на войводата Христо Ботев във Врачанския балкан. Не знаем пред кого са казани тези негови откровения от последните мигове от живота му, но от тях започват догадките и разсъжденията за загадъчното убийство на поета революционер Христо Ботев.
Ако Никола Обретенов е отнесъл истината за гибелта на Ботев на небето, то защо в спомените си твърди, че казаното от него не подлежи на съмнение, а през годините дава осем различни версии кой, как и къде е убил Христо Ботев. Пред лицето на Бога Никола Обретенов не казва за тези противоречиви версии, а казва, че „ще отнесе истината на небето“.
Коя истина?
Никола Обретенов твърди, че привечер на 20 май 1876 година Ботев събира щаба на четата в местността Йолковица във Врачанския Балкан. Войводата се надигнал да огледа обстановката. „Тогава моментално изгърмя пушка и Ботев политна да падне на гърба си - сочи очевидецът. - Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелския куршум, без да каже нито дума, само изхърка“.
По-нататък Обретенов разказва, че по съвета на четника Перо Херцегоненеца, който в този момент е помощник на войводата, прибират всичко, за да не се гаврят турците с него. „Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума, взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира. Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото...“.
В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов разказва, че Обретенов и Апостолов набързо покрили тялото с клони. Черкезите откриват полуголия вече труп, разпознават, че това е войводата на „разбойниците“, един от тях отрязва главата, набиват я на кол и я разнасят из Враца със свирене на зурли. И тук загадката си остава!
Дали е достоверно, или е препредададено от различни очевидци? Не знаем
Ботевият четник Никола Кючюков от Сливен, заедно с неколцина негови другари, също вижда простреляния войвода и предава неговото състояние така: „Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порои от кърви бяха го покрили. „Ах! Какво стана?“ - казахме, като се хвърлихме въз него със сълзи“.
Тук се явява съществено разминаване в спомените на Никола Обретенов, който твърди, че Христо Ботев е ударен в сърцето, а Никола Кючуков - в главата.
И други четници документират, че мишената е била главата. И това до ден днешен ще бъде изследвано, анализирано, документално доказвано, но загадката си остава!
Ще си позволя едно отклонение, за да споделя едно мило и затрогващо откровение от четниците Димитър Икономов и Спас Соколов. Спомнят си за един и същ момент, станал минути преди четата да излезе в открит бой с турската редовна войска. Виждат своя войвода до поточе да изважда кърпа и сапун и предават този епизод от краткия живот на поета по следния начин: „Трябваше да преминем една долчинка, през която течеше бистра вода като кристал. Ботев си уми лицето и ме запита дали имам гребен да си вчеше косата. Случайно у мене се намираше. Услужих му. Тук той ми се представи такъв хубавец, какъвто друг път не съм го забелязвал. Едно нещо не можеше да не се схване: лицето му бе много, много тъжно...“.
Имало ли е причина сред патриотично настроените, вдъхновени и емоционално заредени четници, да се настани съмнението
недоверието и предателството?
Преди гибелния изстрел в зашумения дол Йолковица военният командир на четата Никола Войновски и войводата Христо Ботев се разминават в мненията накъде да продължи четата след изтощителните сражения на Милин камък. Войводата е сломен от предателството на апостолите от Врачанския революционен окръг, които не само не подготвят въстание в техния окръг, но и го подвеждат с обещания, че от Бутан към четата ще се присъединят обучени селяни с пушки и патрони. Истината, според архивни сведения от 1927 година, е следната - към четата се присъединяват доброволно общо 19 мъже. 16 като колари и трима като бойци със собствено оръжие. Затова, след като вижда убитите, ранените и стенещи за помощ четници, Ботев обвинява за това страдание лекомисленото отношение на врачанските народни дейци, които са виновни за безизходицата на Милин камък.
Захари Стоянов записва спомените на Прокопи Попалексиев Дянков, четник от Свищов, които чул заканите на Ботев към Стоян Заимов. Точните му думи били:
„Где е народът? Где са тия измъчени робове, които ни викаха?
Где е Заимов, тоя лъжец - със зъби да го разкъсам?“. Напомня на Никола Обретенов и Георги Апостолов за обещанията им: „Помните ли като лъжехте във Влашко, че народът ще ни посрещне на Дунава? Ние не сме друго нищо за тоя народ, освен разбойници! Това ли ви е народът, който ни чака с отворени обятия?...“.
Ботев е трябвало да спасява четата, като предприеме поход към Сърбия. Никола Войновски е против, защото е убеден, че въстанието в Панагюрско не е потушено, затова настоява четата да се придвижи към Средногорието. Отношеният им охладняват. Войновски с дузина четници напускат позициите и тръгват към река Искър. Късно вечертта Обретенов ги настига и съобщава на вече бившия военен командир, че войводата е убит.
Догадките
Ако Ботев е прострелян в сърцето, както твърди Никола Обретенов, тогава е имало и втори изстрел в главата. Кой го произвежда?
Кой е дебнел из засада? По чия поръчка? Заговор ли е?
Ако е заговор, защо е сторено това мистериозно убийство на техния войвода? От страх за последващо възмездие заради неосъществената помощ ли е?
Вярно е, че страхът и лъжата изяждат душата и я тикат към престъпление!
Или е имало намеса на пари?
Пари, събрани от комитети и частни спомоществователи и дадени за закупуване на пушки и патрони, но голяма част от тях не са използвани за това? Защо?
Със закупуване на пушки, патрони и оборудване за четата биват натоварени Никола Обретенов и Георги Апостолов. Дали всичките пари са употребени за това?
В част от натоварените сандъци на кораба „Радецки“ не е имало пушки. Войводата разбира за това по време на похода към Врачанския балкан. Как ли е реагирал чувствителният поет с буен нрав?
Не ясен и отговорът на Обретенов, когато е запитан от Ботев къде са взетите насила сребърни пари от селския чорбаджия Йон Логофета за закупуване на храна за четата. Истина ли е, че торбата с меджидиите е хвърлена на поляна след Козлодуй? Или се прикрива нещо, или не е истина?
В спомените си Никола Обретенов не споменава, че първият касиер на четата е Костаки Апостолов от Свищов, назначен на Козлодуйския бряг от Христо Ботев. Скоро той е ранен и Обретенов го замества, но не е вярно, че е назначен за такъв още в Букурещ. За това свидетелства четникът Йордан Кършовски.
Дали пък някой от четата не е дебнел войводата да се изправи и да стане лесна мишена? Голяма догадка!
Ако е било заговор, то извършителите дават клетва да пазят стореното във вечна тайна. Никола Обретенов отстоява дадената дума и затова съвсем в самия край на живота си произнася изречението „За честта на българския народ ще отнеса истината на небето“.
Коя е истината за убийството на Христо Ботев?
Мълчание!
Остават отново догадките.
Лобното място
Къде всъщност е убит Христо Ботев? Историкът от Врачанския исторически музей Нели Стоянова обяснява пред БНР, че в историческата наука няма спор и лобното място на революционера е склонът на връх Камарата над падината Йолковица.
Стоянова разказва, че за установяването на този факт през годините са били сформирани три официални комисии. В две от тях, през 1901 година и 1927 година, са участвали живи Ботеви четници. Един от тях е Никола Обретенов, който е непосредствен свидетел на последните минути от живота на Ботев.
Третата комисия е през 1953 година и тя работи под ръководството на акад. Михаил Димитров, а в състава й влизат учени от институт „Христо Ботев“ при БАН, представители на общинската власт във Враца, военни, топографи, общественици и журналисти, както и местни хора.
Тезата, че Христо Ботев е убит на връх Вола, се тиражира в творчеството на Иван Вазов и Захари Стоянов. Така се оказва, че литературата формира историческия спомен, посочва още историкът Нели Стоянова. Тя обяснява, че още преди Освобождението от Вазов тръгва версията, че лобното място на поета революционер е в района на Веслец, който е предпланина на Врачанския Балкан. През 1899 година е публикувано стихотворението му „Той не умира“, посветено на Ботев, където като място на гибелта му е възпят връх Вола.
ТОЙ НЕ УМИРА
На Волът, сред пустинния Балкан,
огласян някога от диви орди,
седях в глогините, де в кръв облян,
паднал певецът горди...
Същата година във вестник „Мир“ и списание „Българска сбирка“ излиза и Вазовият пътепис „Волът“. Тезата се утвърждава безусловно сред обществото през авторитета на Патриарха на българската литература.
За връх Вола като лобно място на Ботев пише и Захари Стоянов в своята творба „Христо Ботйов. Опит за биография“, която е издадена през 1888 година.
Защо паметникът на Христо Ботев е издигнат на връх Околчица?
Още първата официална комисия по установяване на обстоятелствата около битката на Ботевата чета във Врачанския Балкан и гибелта на войводата избира през 1901 година връх Околчица като място „видно, лично, достъпно и близко до последното сражение“ да се издигне паметник. Той е завършен през 1939 година.