Eкспертът припомни, че Парламентарната асамблея на НАТО не е орган на алианса и на заседанията ѝ не се взимат решения, които да са задължителни за него или за отделните държави членки, но е много важна платформа, на която парламентаристи от всичките страни членки и партньори обсъждат важни въпроси, свързани с ролята на НАТО за сигурността и отбраната, и приемат декларации. Парламентите имат изключително важна роля в сигурността и отбраната, тъй като одобряват бюджетите, приемат съответното законодателство, вземат решения за участие на войски на съответната държава в съюзнически операции, в зависимост от особеностите на законодателството, отбеляза Божилов.
Сред въпросите, които доминираха в дневния ред на срещата в България, Йордан Божилов посочи каква е готовността на НАТО за отбрана на териториите на страните членки. След края на Студената война беше общоприето, че голяма война на Стария континент не може да възникне. Поради това бюджетите за отбрана намаляваха, фокусът бе за изграждане на военни способности за операции извън териториите, армиите се редуцираха. Руската агресия срещу Украйна промени това мнение. Днес се прави всичко възможно да се повиши капацитетът за териториална отбрана, а това изисква време и много ресурси, коментира Божилов.
Вторият основен въпрос, естествено, беше свързан с Украйна. Какви са сценариите за развитие на ситуацията, как украинската армия защитава територията на страната, как върви помощта от отделните държави, посочи експертът.
Божилов открои и изказването на представител от НАТО, който заявил, че Черноморският регион е най-уязвимият регион в зоната на отговорност на пакта, предвид многото различни рискове. България трябва да има по-активна позиция за повишаване на сигурността в Черно море, както и да работи тясно с другите натовски държави за повишаване на отбранителния капацитет, смята Йордан Божилов.
На въпрос как тълкува думите на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг в София, че подкрепата за Украйна трябва да бъде по-координирана и че НАТО трябва да има по-голяма роля в координацията на помощта за Украйна, Йордан Божилов обясни, че генералният секретар е очертал политиката на алианса спрямо войната в Украйна, която има три основни принципа. Подпомагане на Украйна във военно отношение, което се осъществява от отделните страни на двустранна основа; увеличаване на отбранителния капацитет на страните членки, така че всяка част от общата натовска територия да бъде защитена, както и избягване на действия, които биха могли да въвлекат НАТО в директен военен сблъсък с Русия.
Украйна получава значителна помощ, но невинаги тя е навременна. В някои случаи помощта е с ограничения. Например, получаваните от Украйна определени видове оръжия да не се използват срещу цели на руска територия, отбеляза Йордан Божилов.
Украйна получава много различни видове оръжия. Въпреки че са по натовски стандарт, различните системи въоръжение представляват предизвикателство в логистично отношение. Всичко това изисква да се подпомогне украинската армия да усвои тези оръжия, да се обучат украинските войски да ги използват и поддържат. Това се има предвид, когато се говори за по-голяма координация от страна на НАТО. Много ясно бе подчертано и от генералния секретар, че натовски войски на украинска територия няма и не се предвижда да има с оглед избягване на директен сблъсък с Русия, посочи Йордан Божилов.
По думите му на форума в София са споделени оценки за развитието на войната в Украйна. Общата оценка е, че руската агресия е заплаха не само за територията и суверенитета на Украйна, но е риск за цялата система на международните отношения, които са базирани на принципи. Политиката на НАТО по отношение на Украйна трябва да има две основни цели. От една страна - да се гради отбранителен капацитет на страните членки от източния фланг и да се подпомагат партньорите, така че да не се допусне войната да се разпростре към други държави. От друга страна - да се подпомага Украйна с въоръжение и с други средства, така че тя да може да се защити от агресията. Беше подчертано, че НАТО предприема тези мерки, така че да не бъде въвлечен в директна конфронтация с Русия, посочи Божилов.
Много от говорителите отбелязаха, че войната в Украйна сега е във фокуса на руската пропаганда и дезинформация. Изграждането на устойчивост по отношение на руските хибридни дейности срещу демократичните държави е ключов приоритет, коментира експертът.
Той добави, че във всички изказвания е заявена готовност да се оказва помощ на Украйна колкото е нужно, за да може тя да се защити, тъй като Украйна защитава не само своята територия, но и интересите и ценностите на западните държави.
Генералният секретар на НАТО в своето изказване пред Парламентарната асамблея очерта трите основни кръга въпроси, които ще бъдат обсъждани на предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон, посочи Йордан Божилов в отговор на въпрос за очакванията от предстоящия форум в американската столица.
Първо - изграждането на достатъчен капацитет за сдържане и отбрана. Страните членки трябва да изпълнят ангажиментите си за отделяне на поне 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. От друга страна, държавите следва да положат повече усилия за развитие на собствения си военнопромишлен комплекс, така че да могат предприятията да произвеждат нужното оръжие в определени количества.
Помощта за Украйна трябва да продължи, отбеляза още Йордан Божилов. Тя се измерва в предоставяне на военно оборудване, техника и въоръжение на двустранна основа. Украйна трябва да получава своевременно обещаното въоръжение, за да може да планира отбранителните си действия, подчерта Божилов.
Експертът открои и въпроса за партньорствата. Рисковете в световен мащаб нарастват. Много от тях са глобални. НАТО трябва да засилва сътрудничеството си с единомислещи държави. Специално бяха посочени държавите партньори от Азиатско-тихоокеанския регион – Япония, Австралия, Южна Корея и Нова Зеландия. Бяха отбелязани и държавите от Балканите и Черноморския регион.
Йордан Божилов очаква на срещата във Вашингтон да се дискутират и други въпроси, като ролята на Китай в глобален аспект и в частност подкрепата на страната за Русия. А така също и информационните войни и пропагандата, които целят да повлияят мисленето и оценките на хората, кибератаките, които застрашават жизненоважна критична инфраструктура, климатичните промени като рисков фактор за сигурността, новите технологии, които влияят върху отбранителните способности, и други теми.
Сред ключовите въпроси ще бъде и единството на НАТО, защото този съюз е силен не само с военно превъзходство, но и със силата на единството на страните членки. Вече 75 години НАТО не само се запазва като най-успешния военнополитически съюз, но и продължава да се разширява с включването на нови страни, защото в него държавите виждат гаранция за своята териториална цялост и независимост, отбеляза още Йордан Божилов.