Фактчек: Защо България и Словакия са най-уязвими към дезинформация от Кремъл

Един от най-съществените въпроси в изследванията на дезинформацията е нейното отражение върху реалния живот и практическите действия на хората и държавите. 

Пандемията от Ковид-19 даде възможност да се изследват огромни обеми от разнообразни данни. Резултатите показват, че дезинформацията може да окаже реално въздействие върху решенията на хората и обществата. 

България е сред най-често даваните примери заради най-високите нива на извънредна смъртност от Ковид-19 и най-ниските равнища на ваксиниране срещу Ковид-19 в ЕС.

Освен активното разпространение на дезинформация за вируса и ваксините срещу него, със сигурност може да се твърди, че за тези резултати допринесе и колебливото, често противоречиво поведение на институциите по отношение на мерките за справяне с епидемията. Информационна кампания за ползите от ваксинирането се появи с една година закъснение,  а институционалният опит за опровергаване на дезинформацията по темата беше плах и твърде закъснял. 

Решаващ фактор за това бездействие несъмнено е политическата криза и поредицата от предсрочни избори, в която страната навлезе от 2021 г. насам. 

Вторият тест за влиянието на дезинформацията беше нахлуването на Русия в Украйна. България не беше изключение от общата тенденция най-активните дезинформатори по темата Ковид-19 да се превърнат в най-активните проводници на кремълска пропаганда буквално за една нощ.

“Не забравяйте, че тези, които твърдяха, че имате метален чип в тялото си след като сте се ваксинирали, днес твърдят, че руските войници са открили зловещи американски биологични лаборатории в Украйна”, гласи предупреждение на словашкото министерство на вътрешните работи от 21 март 2022 г. То е част от кампания в социалните мрежи, която изобличава най-популярните лъжи на руската пропаганда за войната в Украйна.

“Тези, които Ви казваха, че коронавирусът е само грип, сега Ви казват, че войната не е на Русия, а на САЩ и НАТО”.

“Тези, които Ви казваха, че ваксинирането е поробване и белег на звяра, сега твърдят, че руснаците само “денацифицират” Украйна”. 

Наводняването на информационното пространство с невярна или непроверима информация за войната на Русия срещу Украйна и представянето на мнения, възпроизвеждащи руските пропагандни тези, като проява на плурализъм очевидно са свършили своята работа. 

По-малко от половината българи (44%) смятат, че Русия е отговорна за конфликта в Украйна, а една трета обвиняват за това Запада, който е провокирал Русия. Данните са от изследването Globsec Trends 2024, публикувано в края на април 2024 г. Единствената друга държава в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) с подобни показатели е Словакия (съответно 41% и 31%).

България и Словакия са единствените две държави в региона, според които предоставянето на военна помощ на Украйна е по-скоро провокация към Русия и и създава риск от въвличане във войната, отколкото помага на Украйна да се защитава от Русия.

България и Словакия изпъкват и с негативното отношение към бежанците от Украйна, в сравнение с другите държави от региона – 38% от българите и 44% от словаците възприемат украинските бежанци като заплаха за своите идентичност и ценности. 

Приликите между България и Словакия се потвърждават и от други изследвания в последните години и поставят два взаимосвързани въпроса: какви са причините за тези резултати и защо точно България и Словакия. 

Със сигурност сред причините е активното разпространение на руска дезинформация в региона, но нито той е уникален в това отношение, нито има основания да се твърди, че тя е най-силно насочена именно към България и Словакия. Ако се върнем към причините за влиянието на дезинформацията по време на пандемията от Ковид-19, уязвимостта на българите и словаците от дезинформация се обясняваше със склонността им да вярват в конспиративни теории – близо половината от българските и 56% от словашките респонденти в изследване, проведено от Globsec през 2020 г.

Това, което сближава двете държави и ги отличава от останалите в региона (освен Унгария) е политическият фактор.  

За разлика от балтийските държави, Румъния и Чехия (оставяме Унгария в скоби), в България и Словакия кремълската дезинформация се разпространява от политически и институционални представители и шества свободно в утвърдените медии. Разпространението в социалните мрежи, подпомагано от огромен брой сайтове, страници и групи, безспорно подпомага целта да се наводни публичното пространство. Най-съществена роля обаче има легитимирането на произведената в Кремъл пропаганда чрез вкарването ѝ в публичния дебат като равноправна и равнопоставена „друга гледна точка“.

Резултатът в реалния живот – българският парламент успя да вземе решение за изпращане на военна помощ за Украйна едва през ноември 2022 (по принцип) и декември 2022 (конкретно), въпреки съпротивата на БСП и „Възраждане“. Двете партии дори сезираха Конституционния съд, който обаче отклони искането с мотива, че става дума за политическо решение. Броени дни след решението на парламента обаче служебното правителство предложи промени в споразумението между България и Украйна, според които конкретните пакети военна помощ ще бъдат одобрявани от българския парламент, а не от правителството. 

Това означава, че в периодите, когато няма работещо Народно събрание (твърде чести и продължителни в последните няколко години), решения за изпращане на военна помощ за Украйна няма как да бъдат взимани. И че при всяко обсъждане от парламентарната трибуна отново ще се чуват неверните твърдения, че ни „вкарват във война“ и „изпращат български войници на фронта“.

Подобна е картината и в Словакия. Най-големите разпространители на дезинформация не са инфлуенсърите, руските тролове или конспиративните уебсайтове, а словашките политици, казва Петер Янчарик, основател на проекта Konspiratori.sk. Според него най-голямата победа на дезинформационните уебсайтове не е, че имат повече посетители или са станали по-популярни, че тяхната риторика се пренася от политиците в публичната сфера: „За много словашки политици дезинформацията се превърна в ежедневно средство за комуникация“. 

Един от тези политици е премиерът Робърт Фицо. На фона на мигрантската криза в ЕС, Фицо спечели изборите през 2016 г. с антиимигрантска риторика, по време на пандемията от Ковид-19 беше един от най-гласовитите противници на маските, мерките и ваксините, а впоследствие се превърна в почитател на Путин и критик на Запада. 

Стрелбата срещу Фицо отприщи масирана дезинформационна кампания в социалните мрежи, организирана и контролирана от Кремъл, показва разследване на Wired. За кампанията са използвани ботове, свързани с мрежата за дезинформация „Допелгангер“ (Doppelganger). Мрежата беше изобличена от EU DisinfoLab още през септември 2022 г. Тя включва множество „клонинги“ на поне 17 авторитетни медии и разпространява в социалните мрежи прокремълска дезинформация, маскирана като легитимно медийно съдържание.

Руското посолство в Словакия е най-активното в света, твърди анализаторът Томаш Крисак. Ролята на руските посолства като мегафони на пропагандата на Кремъл е анализирана задълбочено и от Factcheck.bg .

И все пак, има и добра новина. Дезинформацията със сигурност успява да насърчи разделенията в обществото, но не е толкова сигурно, че предизвиква трайни промени в нагласите. За това значение имат фактори като институционалната политика и личната ангажираност с темата – примерът с ваксинирането срещу Ковид-19 е красноречив в това отношение. 

Но когато става дума за идеологически въпроси картината е по-различна. Въпреки активните опити да се засилят настроенията срещу НАТО, например, данните на Globsec показват, че подкрепата за НАТО в България всъщност расте от началото на войната в Украйна насам, макар да остава най-ниската в изследвания регион.

Въпреки активните опити да се демонстрира, че мнозинството от българите са положително настроени към Русия и Владимир Путин, а следователно са против Украйна и украинците, реалността извън социалните мрежи изглежда различно. Делът на българите, възприемащи Русия като стратегически партньор на страната, е намалял наполовина спрямо 2021 г. (макар България и Словакия отново да се отличават рязко, заедно с Унгария, от общия фон).

Агресията на Русия в Украйна е „повод за сериозни притеснения сред преобладаващата част от българите (58%) с опитите си да отслаби ЕС и НАТО, към които принадлежи и България“, а „управлението на Владимир Путин продължава да се разглежда негативно“, констатира проучване на обществените нагласи на „Алфа Рисърч“ от март 2024 г.