„Аз съм Христо Ангелов бивш, много бивш учител в Техникум по електротехника в Русе в годините на днешния му патрон Апостол Арнаудов. През всичките години и досега нашето училище са завършили хиляди ученици и се пръснаха навсякъде в България и по света.“ Така започва писмото на Христо Ангелов, изпратено редакцията по случай 24 май и посветено на всички бивши и настоящи учители от ПГЕЕ „Ап. Арнаудов“-Русе. Празникът отмина, но публикуваме думите на г-н Ангелов и заради емоционалния им заряд, и заради това, че е добре да ги чуваме и осмисляме всеки ден, не само на празник.
Всяка година на 24 май честваме Деня на светите братя Кирил и Методий! Прекланяме се пред тяхното свято дело! Всяка година като чуем „Върви народе възродени“ сърцата ни трепват от радост! Това е празникът на българската култура и на славянската писменост! Празникът на всички дейци на културата: учени писатели, художници, но най-вече на българските учители! Всеки от нас си спомня поне един учител, поне една учителка, оставили част от себе си в нашите сърца!
Учителю!
С тебе ние тръгнахме в пътя на живота... Ти ни учеше да четем, да пишем! В горните класове ти ни откриваше чудния свят на физиката, на химията, на биологията! В твоите часове ние се гордеехме с победите на цар Симеон Велики, ние плачехме за ослепените войници на цар Самуил. Заедно с теб ние вървяхме по стъпките на Левски! От твоите уста ние чухме „Отечество любезно, как хубаво си ти!“. И тъй час след час, ден след ден, година след година вървяхме с теб! Живяхме с теб! От деца ти ни направи човеци! Благодарим ти!
В нашата история греят имената на много учители, духовни пастири! Те, без да слагат цена на живота си, водеха народа към светлина и свобода! Светите братя Кирил и Методий, техните ученици, Черноризец Храбър, Паисий, Софроний Врачански, Петко Славейков и много още други.
По-късно факелът на просветата е поет от академик Александър Теодоров-Балан, който напуска университета и става учител по български език! Писателите Йордан Йовков и Елин Пелин също са били учители! Стоян Михайловски е бил учител в Русенската мъжка гимназия, където написва прекрасната ода за Кирил и Методий. По-късно друг учител по музика Панайот Пипков в минути на вдъхновение сътворява безсмъртния химн „Върви народе възродени“. И става чудо - запява класът, запява училището, запява целият народ. И тъй до днес!
Учителю!
И днес ти си нужен! И днес ти си призван да обучаваш и възпитаваш! Учениците очакват твоята усмивка, твоя топъл поглед, твоите вълшебни думи: „Браво! Отлично! Как хубаво си написал съчинението! Как чудесно си решил задачата!“. Ти трябва да им покажеш чистотата, красотата и силата на българския език! Ти трябва да запазиш умовете им чисти от изкушенията, които ги връхлитат всеки ден. Твоето всекидневие е Борба!
Учителю!
Бъди горд и достоен за това име! Да не оставяме българския учител сам в тази борба!
„Напред! Науката е слънце!“
Христо АНГЕЛОВ