Д-р Фил Бъджъл е британски образователен експерт с реализирани в България и в Русе - в МГ „Баба Тонка“ - образователни проекти. Д-р Бъджъл е сред уважаваните автори на „Утро“, днес публикуваме анализа му за висшето образование в България. Преводът от английски е на Петранка Кирилова-Хаджийска.
Българското министерство на образованието планира броя на местата за новозаписани студенти във всеки български университет. През 2018 г. са предвидени 70 000 места в университета за първокурсници. На 1 октомври 2018 г. обаче 55-те български университета посреща 55 000 първокурсници по различни специалности, от които над 3000 са чуждестранни студенти. Очевидно местата не са запълнени, защото:
- са нереалистични;
- някои от специалностите не са атрактивни за българските студенти;
- голям брой предпочитат да учат в чужбина.
„Тъй като държавните субсидии се разпределят на студент, университетите се опитват да привлекат възможно най-много нови студенти, като понижават качеството на обучението и изискванията към студентите. Това помага на по-малко мотивираните студенти да издържат изпитите си“, констатира в коментар в ефира на БНР на 4 октомври 2018 година „Висшите училища в България: количеството за сметка на качеството“ журналистът от Националното радио Владимир Събев.
Въпреки количествените постижения през последните две десетилетия, висшето образование в България продължава да е изправено пред предизвикателства по отношение на качеството, ефективността и отчетността за резултатите. България трябва да продължи своята програма за реформи и да приложи интегрирани мерки за повишаване на качеството и ефективността на своето висше образование чрез преразглеждане на моделите на управление, осигуряване на качеството и финансиране на висшето образование. Тези елементи трябва да бъдат разгледани в дългосрочна стратегия за висшето образование, която в момента липсва в България.
Ето още едно мнение.
„Изключителни предизвикателства пред висшето образование и възможности за реформи
* Слаби критерии за оценка и акредитация. Въпреки че рамката за акредитация на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) оценява набор от общи предпоставки за предоставяне на качество, в България се обръща по-голямо внимание на вложените средства, отколкото на резултатите. Когато резултатите се измерват, фокусът е по-скоро върху количеството, отколкото върху качеството. Усилията за осигуряване на качество (QA) често са били възпрепятствани от слабите критерии, използвани от НАОА в процеса на оценка и акредитация.
* Обременителен дизайн на процедурите за оценка и акредитация. Законовото изискване за акредитация и оценка на всяко професионалнонаправление и всяка специалност за регулирани професии и докторантура оказват значителен натиск върху: 1) човешките ресурси на НАОА и 2) по-големите университети, предлагащи по-широк избор от професионални области, които преминават привидно постоянни цикли на акредитация.
* Неадекватно участие на външни заинтересовани страни и чуждестранни експерти. Процесът на оценка и акредитация все още не е достатъчно отворен за участие на видни чуждестранни експерти, бизнес общността или други заинтересовани страни, свързани с професионалната среда. Резултатите от оценките не се публикуват изцяло и в разкритата информация липсва обосновка на дадените оценки.
* Загриженост относно автономността на Националната агенция за оценяване и акредитация. По закон НАОА е проектирана като независима агенция към Министерския съвет, за да се намали влиянието както на политиците на централно ниво; МОН и подлежащите на оценяване висши училища. На практика обаче НАОА е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МОМН и нейната независимост от някои висши учебни заведения може да изглежда двусмислена, като се има предвид съставът на оценителните комисии, натоварени с изпълнението на процедурите по акредитация.
* Ограничени декларирани стратегически приоритети във висшето образование. България е приела стратегически документи за всички етапи на формалното образование, освен висшето; оставяйки сектора без цялостен стратегически документ, който да очертава визията и бъдещето на висшето образование в България.
* Висшите учебни заведения се управляват в полза на академичния състав. Съгласно съществуващата правна рамка всички стратегически решения на висшите учебни заведения относно академичния живот, управлението на ресурсите, контрола и съответствието са в ръцете на академичния състав на висшите учебни заведения, който е прекомерно представен във всички ръководни и контролни органи на тези институции.
* Слаба връзка с външни заинтересовани страни. Връзката между висшите учебни заведения и заинтересованите страни в образованието, които са външни за институцията, е много слаба и създаването на съвети на настоятелите (2007 г.), които да представляват по-широкия обществен интерес, не е засегнало работата на висшите учебни заведения, поради много ограничените правомощия, поверени на съветите .
* Незадоволена нужда от професионално управление на ВУЗ. Настоящият модел на управление доведе до неефективност в управлението на финансовите и човешките ресурси на висшите учебни заведения. В допълнение, проучванията и данните, събрани за заетостта на завършилите като част от Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУБ), предоставят доказателства за очевидни разминавания между политиките и програмите на някои висши учебни заведения и нуждите на пазара на труда, отразяващи слабото съответствие на знания и умения.
* Голям брой малки, специализирани публични „университети“. Висшето образование в България се характеризира с големия брой малки, специализирани държавни висши училища. Това е повод за безпокойство от фискална гледна точка, от гледна точка на изследванията и развитието и управлението. Ниското съотношение между студенти и академичен персонал на тези малки държавни висши училища насърчава неефективността на разходите в сектора. Освен това е малко вероятно малките висши учебни заведения да наберат критичната маса от изследователи, обикновено в различни дисциплини, която е необходима за постигане на декларираната цел на правителството да превърне университетите в ключови играчи на сцената за научни изследвания и иновации.“
Това гласи проект за дискусионен документ, изготвен за Световната банка и озаглавен „Укрепване на висшето образование в България“.
Картината допълва Боян Захариев в анализа си „Ще остане ли България „тихо място“ за висше образование?“ в електронното списание „Публични политики“: „Българското висше образование не успява да се конкурира успешно нито в ЕС, нито със САЩ. Изостава по налични ресурси и качество. Всички държави-членки на ОИСР (т.е. по-голямата част от развитите икономики) работят със собствена система, за да гарантират качеството на висшето образование. Подобни системи набират популярност сред други по-слабо развити икономики. България също има своя еквивалентна система, която тепърва ще се тества спрямо предизвикателствата пред конкурентното качество на предлагания от българските училища образователен продукт в европейски и световен контекст.
А сайтът Novitini.bg публикува материала „Бизнесмени: Българското висше образование е некачествено“, в който четем: „Мнозинството от българските предприемачи смятат, че качеството на висшето образование в България е лошо. Това стана ясно от проучване на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси - БАУРЧР и в Pari Daily. Около 60% от българските бизнесмени смятат, че университетите в България са по-лоши от тези в ЕС като цяло. Само 1,8% смятат, че висшето образование в България е по-качествено от средното за ЕС.“
Класация на университетите
В много страни има тенденция да се класифицират дори джуниър колежи като университети - това със сигурност важи за Обединеното кралство и България. Това беше придружено от увеличаване на броя на уебсайтовете, публикуващи класации на университетите в държави, континенти и света. Въпреки това увеличението на броя на „университетите“ с различно качество оказа сериозно въздействие върху валидността и надеждността на тези „класации“. Например, алгоритъм, който може да прави валидни и надеждни преценки за установените университети в Обединеното кралство, няма да бъде от голяма полза при преценяването на колежите, прекласифицирани през 2001 г.
На този етап е важно да се сравнят и противопоставят престижните и по-малко престижните класации на университети:
THE (Times Higher Education);
QS (Quacquarelli Symonds).
И двете класации са световни, меродавни и дори не опитват да включат всички университети. THE включва само 2671 университета - само 5 от България, докато QS включва само 1500 - и само 1 от България.
От друга страна, някои по-малко престижни „класации“ са или смели, или безразсъдни:
University Guru включва 13,302 университета - 44 от България;
uniRank включва 13 900 университета - 47 от България;
AD (Alper-Doger) Scientific Index включва 23 227 университета - 46 от България;
HCSR (Higher Council for Scientific Research) включва 11 989 университета - 56 от България.
Много е важно да се има в предвид какви показатели използват различните класации
THE използва качество на преподаване, изследователска среда, качество на научни изследвания, връзки с индустрията и международна перспектива.
QS използва устойчивост, перспективи за работа, международна мрежа проучвания и академични доклади.
University Guru е изрично насочена към студенти и включва ревюта от студенти и висшисти, заплати на персонала и безработица при висшистите - но не включва нито една световна класация.
uniRank изрично отбелязва, че не е академична класация, основава се на популярността и не трябва да се използва от студентите като основен критерий при избора в кой университет да кандидатстват.
AD Scientific Index на практика е класация на персонала, използва публикации и цитати и не е насочена към кандидат-стурденти.
HCSR е оценка на уеб присъствието и изрично избягва показатели като качество на преподаване, съотношение персонал/студенти и перспективи за заетост.
Вече беше посочено, че THE и QS работят само с най-добрите университети, също така те класират по-ниските университети в широки групи. Например, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е на 1500-то място в света според THE и на 741-750-то място според QS. От друга страна, uniRank му дава световен ранг точно на 1185-то място, AD го поставя на 1030-то място, а HCSR го поставя на 1140-то място;
University Guru изобщо не му дава световен ранг. Трябва да има сериозни съмнения относно надеждността и валидността на „класациите“, които претендират да бъдат приложими към пълния набор от университети.
Таблицата илюстрира необходимият тип „класация“, като българските университети са групирани в по начин, подобен на този, използван от THE и QS. Във всяка група университетите са подредени по азбучен ред. Следователно Медицински университет-София не е по-добър от Химикотехнологичния и Металургичен университет, просто са в една група. Всеки опит да бъдете по-прецизни от това ще повлияе на надеждността и валидността на посочената таблица.
Истинското предизвикателство пред всяко оценяване на университетите в България е нежеланието на Министерството на образованието и науката да се ангажира с открита и прозрачна дискусия относно качеството на образованието и стандартите за постижения в училищата (особено в професионалните гимназии) и университетите.
Д-р Фил БЪДЖЪЛ