Частният сектор предвижда високоскоростна железопътна линия, включително чрез концесия за строителство и дългосрочна експлоатация. Държавните органи не предвиждат високоскоростни железопътни линии. Липсата на средносрочни и дългосрочни програми в железопътния транспорт обрича този вид транспорт на пътници на огромен риск, смята инж. Румен Марков – управител на „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“ ООД.
Политическите партии би следвало да приемат политиките на Европейския съюз за високоскоростните железници и да стигнат до единно общо решение за реализирането, както се случва в други държави, каза още той.
Според инж. Румен Марков държавата да има нужда 10-годишна програма за развитие на високоскоростния железопътен транспорт, тъй като изостава от съседните страни, развиващи този вид транспорт. Според него билетите за високоскоростни влакове ще бъдат конкурентни и вероятно ще бъдат по-скъпи от тези на автобус, но по-евтини от самолетните билети.
По време на пресконференцията бяха изнесени данни за времето за пътуване по някои основни дестинации, ако такива проекти бъдат реализирани у нас. От София до Варна ще може да се стига за около 2 часа, до Русе – за 1 часа и 30 минути, до Букурещ – за 2 часа и 15 минути, а до Солун за 1 час и 30 минути.
Железопътните линии за 160 км/час не са високоскоростни, посочи още Румен Марков.
Железопътният експерт Симеон Евтимов допълни, че високоскоростните железопътни линии трябва да са задача от най-висок приоритет за държавата, тъй като се превръщат в геостратегически фактор. Участие в пресконференцията взе и адвокат Николай Николов, който очерта правната рамка около развитието на този вид транспорт и изграждането на такива проекти.