Нова тема, която да провокира интереса на неговите ученици, е намерил преподавателят по история в Средното училище с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ Николай Чакъров. Той вече години наред предизвиква гимназистите да опознаят по-задълбочено града, в който живеят, както и местата, свързани с техните фамилии. Това те правят, като изучават паметници в родните си места, свързани с бойната слава, личности от различни исторически периоди, чиито имена са останали записани в топонимията на Русе и околностите.
Тази година темата беше „Личности от българското Средновековие в топонимията на град Русе“.
„Царе, папи, патриарси“
както шеговито съкращават названието на работния проект участниците в изследването. Росица, Анелия, Геновева, Деница, Преслава, Симона, Емилия, Патрисия и Денис разказаха за работата си повече от месец върху издирването на градски обекти, които носят имената на велики владетели и достойни духовни личности от далечното минало.
Разбира се, първата им работа след получаването на задачата била да отворят учебниците по история и да потърсят информация за историческите личности. Вторият им „ход“, естествено, бил да надникнат в интернет и оттам да си набавят още факти. Само че много скоро станало ясно, че интернет, който привидно изобилства от информация, не е надежден източник.
Като обсъждахме това, което сме открили, с господин Чакъров, се разбра, че една немалка част от това, което ни се струваше ценно и любопитно, просто е далеч от истината, обясняват учениците.
Пресявайки данните и подготвяйки презентациите за улици, жилищни блокове и кораби, те се сблъскали и с още едно изпитание - от събраните факти за представянето трябва да се извлекат само няколко изречения и в тях да се съдържа основното и най-характерното за съответната историческа личност. Така някои от участниците в училищния проект от първо лице единствено число установили
колко е трудно да съкратиш точно това, което ти се струва най-забавно и запомнящо се
за българските царе, но трябва да го направиш, за да оставиш само най-важното и определящото за владетеля или духовника.
А към словесната информация се добавя и най-същественото от работата по темата. Всеки от участниците в изследването е издирил в града улици, площади, жилищни блокове и е заснел тези градски реалности заедно с табелките, на които пише името на съответната личност.
Така в презентацията са включени 23 личности, като са представени 20 улици, 15 жилищни блока, четири площада, два моторни кораба, едно училище, една църква и едно читалище.
Росица е установила, че с най-много обекти в Русе са създателят на българската държава хан Аспарух и неговият баща хан Кубрат. Името на Аспарух носят улица, площад и три жилищни блока, а „Хан Кубрат“ се казват улица, площад и моторен кораб. Хановете Крум и Омуртаг са се паднали на Емилия - и двамата „имат“ по една улица и блок, но Омуртаг е дал името си и на речен кораб.
Интересна е находката
на Анелия, която е издирвала места, свързани с бележитите царе Самуил, Иван Асен Първи и Иван Асен Втори. Улици с имената на първите двама владетели съществуват и днес и табелите свидетелстват за това. Улица „Цар Иван Асен Втори“ обаче е била една от централните градски артерии, а днес... не съществува! Всъщност тя се е намирала там, където сега се издига хотел „Дунав“ - началото на улицата е тръгвало от Часовника и е стигала до „Петър Берон“, която остава зад днешната сграда на общинската и областната управи. Когато започва да се строи хотелът, улицата се заличава и става част от площадното пространство в центъра на града. Улицата изчезва, а така и градът остава без нито един обект с името на един от най-значимите за историята български царе.
Други обекти също претърпяват метаморфози
макар и не чак толкова драстични.
Улица „Симеон“, която открива и заснема Геновева, разбира се, се е казвала „Цар Симеон“ - до 1946 година, когато е преименувана на „Георги Токушев“. В началото на 90-те години царят, чието управление се тачи като Златния век на България, се завръща на улицата, макар и не като цар, а само като „Симеон Велики“.
Всъщност, само една улица - въпросната Симеонова, променя названието си при политизирането на целия живот, характерен за периода на социализма. Всички останали улици от сто години носят своите имена, уточнява Николай Чакъров.
Е, някъде липсват табелите, които посочват на кого е наречена улицата, както е с „Горазд“, казва Симона. Тя е заснела и описала също и улиците „Св.Сава“ и „Наум“.
А Денис е открил
площад, който не всички русенци знаят къде се намира - „Иван Рилски“
Той е в самото начало на улица „Николаевска“. Десетокласникът е описал и улиците и жилищните блокове с имената на поп Богомил и патриарх Евтимий.
Преслава се е посветила на цар Калоян - и е установила, че в Русе има една улица и три жилищни блока с неговото име. Интересното е, че две от жилищните кооперации „Калоян“ са долепени една до друга, но се водят на различни адреси, макар че и двете са на площад „Дунав“. Третият блок „Калоян“ е в „Здравец“.
В същия квартал е и блок „Петър“, макар че при името му не е отбелязано, че става дума за цар Петър, казва Геновева. Тя е намерила и улица на неговото име, и два блока „Борис Първи“.
А Деница, докато търси блок „Ивайло“, с изненада установява, че той се намира до мястото, където самата тя живее.
Някак си
не се заглеждаме и не се замисляме за това, което е около нас
- а работата по това изследване ни накара да погледнем с други очи нашия град, казва Деница, която издирва също улиците „Иван Шишман“ и „Георги Първи Тертер“.
Патрисия описва улички в Русе, наречени на Черноризец Храбър и на Климент Охридски, както и читалището, църквата и затвореното от 2007 година училище в квартал Средна кула, които носят имената на първоучителите Кирил и Методий. Така се казват също и жилищен блок във „Възраждане“ и улица в града, „насечена“ на три части заради застроени по нея жилищни блокове.
Това е седмото поред проучване върху градската топонимия, което правим единствено с учениците от нашето училище казва Николай Чакъров. То обхваща осем владетели от Първото българско царство и шестима от Второто, деветима духовници и книжовници. Откриват се интересни факти, учениците научават повече за мястото, където живеят, и за улиците, по които минават всеки ден.
Когато питам дали вече не е време тези проучвания да се съберат в сборник, който би бил ценно четиво и полезно помагало за русенци, Чакъров само поклаща глава. Превеждам за себе си: „Би било чудесно, само че няма откъде да се намерят пари за подобно издание“.
Но пък това не пречи на преподавателя, който разказва за изследванията на учениците в научни съобщения на конференциите, в които участва. И освен това със сигурност вече обмисля каква да бъде темата на следващото топонимично изследване, с което ще заинтригува ентусиастите през следващата учебна година.