Доц. д-р Ана Джумалиева е председател на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Тя е магистър по право, доктор и доцент по Международно частно право. Преподавател е във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Член на Съюза на учените - клон Варна, член на Комисията за работа с младите учени към Съюза на учените в България.
Проф. д-р Баки Хюсеинов е зам.-председател на КЗД. Той е магистър по счетоводство и контрол, доктор по икономика - научна специалност „Финанси, парично обращение, кредит и застраховка“ и доцент в професионално направление „икономика“. Преподавател в УНСС и в Института за икономически изследвания към БАН.
Доц. Джумалиева и проф. Хюсеинов бяха в Русе заедно с членове на Комисията за двудневна кръгла маса, посветена на трудовата дискриминация и защитата от нея. Преди откриването на форума те отделиха от времето си, за да отговорят на въпроси на „Утро“.
- Кръглата маса в Русе е първата от четирите, които организирате в страната и на които разяснявате какво е дискриминация и как хората да потърсят защита. Защо акцентът е сложен точно върху трудовата дискриминация?
Проф. Баки Хюсеинов: Ние спечелихме проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на Министерство на труда и социалната политика на тема „Подобряване на превенцията от дискриминация на пазара на труда чрез модернизация и укрепване на Комисията за защита от дискриминация“ и тези кръгли маси са част от него. Много важен за нас е пазарът на труда, тъй като там има дискриминационни елементи, които касаят съответните работници или служители. Това респективно има връзка с производителността на труда и повишаването на икономическия растеж в България. Тези хора не могат да се реализират на пазара на труда и започват да емигрират. Има 2 милиона души, които работят в чужбина по различни причини, включително и
поради това, че са били дискриминирани в България
- Дайте, моля, примери за трудова дискриминация.
Проф. Хюсеинов: Трудова дискриминация е, когато за една и съща длъжностна характеристика и едно и също образование работниците или служителите получават различно възнаграждение. Когато в конкурсните процедури за наемане на работа има дискриминационни елементи. Или когато работодателят започва да тормози определени работници, за да ги махне. Друг пример е, когато работник се освобождава от работа поради пенсиониране, а има още десетина пенсионери на същата позиция. Когато млади жени не се наемат на работа, защото те ще станат майки и ще отсъстват 2 години. Когато работник със срок на изпитание 6 месеца е освободен, а има други, които при равни други условия остават на работа, това също е дискриминация.
- Трудно ли се доказват такива казуси?
Проф. Хюсеинов: Трудно се доказва тормоз, защото няма как да се представят в Комисията писмени доказателства. Затова винаги прибягваме до свидетелски показания на лица, които са видели и чули как ги тормози съответният икономически субект.
- Колко сериозен проблем е трудовата дискриминация в България?
Проф. Хюсеинов: Най-много жалби през последните години имаме по отношение правото на труд.
- А разглеждана като общо понятие, дискриминацията голям проблем ли е за нашата страна?
Доц. Ана Джумалиева: Не можем да обобщим, че дискриминацията е най-големият проблем. Срещат се случаи на неравно третиране и именно тогава може да се намеси Комисията за защита от дискриминация: когато бъде сезирана или се самосезира. Тези кръгли маси са част от нашата информационна кампания за популяризиране дейността на Комисията, да разясним нашите правомощия и да се срещнем с представители на държавния и неправителствения сектор. Дискриминацията е едно явление, което се наблюдава в целия свят - не само в България или Европа, а ние имаме много голям международен опит и извън Европа. Обичаме да се хвалим със Закона за защита от дискриминация - той навърши 20 години и ако погледнем в европейски мащаб, имаме един от най-добрите закони за защита от дискриминация. Смея да твърдя, че той обхваща най-много признаци, които разглеждаме:
пол, раса, етническа принадлежност, човешки геном, лично положение, обществено положение
политическо положение, семейно положение и т.н. Не мога да кажа, че в България има повече дискриминация, отколкото на други места. Но хубавото е, че в България на гражданите е предоставена от закона възможност да защитят правата си и да потърсят защита както в Комисията за защита от дискриминация, така и в съда. Решенията, които ние постановяваме, са индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване пред Административен съд.
- Къде стои Русе в това отношение на фона на цялата страна?
Доц. Джумалиева: Мисля, че Русе и Русенска област са като всеки друг регион в страната - има случаи, при които сме получавали повече жалби, и други, при които имаме по-малко жалби и сигнали. Общият брой на жалбите, които са подадени в Комисията за защита от дискриминация от региона, е 31 броя. Отделно от това има 67 самосезирания на Комисията по кампанията „Достъпна България“. По нея обследваме дали има достъпна архитектурна среда и ако преценим, че няма, образуваме производство. Защото
недостъпната архитектурна среда също е форма на дискриминация
Хората с увреждания трябва да се чувстват пълноценни и да могат свободно да посещават не само сгради и социални заведения, но и театри. Такива преписки са образувани във всички региони на страната.
- Казахте, че сте получили 31 жалби от русенци. За какъв период от време?
А.Д.: Те са за последните 5 години, но ние се надяваме, че повече хора, ако имат чувството, че са дискриминирани, ще ни сигнализират. Тук искам да направя едно уточнение: понякога човек мисли, че е дискриминиран, но все пак той, освен че трябва да информира Комисията, трябва и да представи някакви доказателства. Чак тогава ответната страна ще трябва да докаже, че не е дискриминираща. Тоест, тук не говорим за едно голословно твърдение, а човек
трябва да посочи някакви доказателства
Ние също можем да се задействаме и служебно да съберем такива доказателства, ако например на жалбоподателя са му отказали достъп. Защото много често се случва да откажат поради някаква формална причина гражданинът да се снабди с определено доказателствено средство, което иска да ползва. Ако жалбоподателят изисква от нас и ни насочи, ние можем служебно да му помогнем и да съберем тези доказателства. Друго съществено за нас е, че оказваме и независима помощ на жертвите от дискриминация чрез всички експерти в седалището на Комисията, но и чрез нашите регионални представители. Имаме регионален представител за град Русе и целия Русенски регион - Валентина Николаева, към която гражданите, могат да се обърнат.
- В какво се изразява тази помощ, която оказвате на жалбоподателите?
- Не всички са длъжни да знаят какво точно трябва да направят като първа и втора стъпка, за да стигне жалбата им до Комисията. Нашият регионален представител може да им даде много подробна информация какво да съдържа тя и да ги подпомогне в тази дейност. В този или който и да е етап гражданите не са длъжни да плащат на адвокат и да ползват адвокатски услуги. Защото хората, които обикновено подават жалби и сигнали, са финансово затруднения, социално слаби и едва ли не им е останало като последна инстанция Комисията да разгледа и да се произнесе по техния казус. Гражданите трябва да знаят:
производството пред Комисията е безплатно
тоест те няма да платят никаква такса. Също така те могат да се обадят на телефона на Комисията и на нашите телефони, а много скоро ще имаме и безплатен Зелен телефон, който да ползват. Освен това когато в Комисията за защита от дискриминация се образува производство и се разглежда казусът, ако гражданите, подали жалбата или сигнала, пътуват за самото заседание, Комисията поема пътните им разноски. Защото човек от едно малко градче или село, решил да се яви лично на заседанието - той може да се яви с адвокат, но може и да държи да присъства и изкаже своето мнение - ние в този случай поемаме пътните му разноски. Когато води със себе си свидетел и той е допуснат до изслушване, поемаме и неговите разходи. Също и на ответната страна, ако двете страни са социално слаби, но имат нужда да защитят тезите си пред Комисията. Правим това, защото не искаме финансови пречки и причини да възпрепятстват и спират гражданите да могат адекватно и лично да защитят правата. Всички тези разходи са за сметка на бюджета на Комисията за защита от дискриминация.
Надежда Йонкова, главен секретар на Комисията за защита от дискриминация:
27% от жителите на областта
са били обект на дискриминация
73% от русенци знаят какво е дискриминация, 53% признават, че са били обект на дискриминация, а 93% са категорични, че архитектурната среда около и на работното им място не е достъпна за хора с увреждания. Това показа нашето проучване за наличието или липсата на дискриминация в област Русе. Позитивен резултат е и фактът, че 100% знаят, че има национални и европейски актове, които ги защитават от дискриминация.
Разбира се, и тук има прояви на дискриминация, 27% от анкетираните признават, че им се е случвало, 7% от тях посочват като причина хронично заболяване, политическа принадлежност и друго. 83% са ставали свидетели на поведение, накърняващо достойнството на техен колега заради пол, раса, народност, етнос, но само 33% признават, че биха се намесили, ако станат свидетели на дискриминацио отношение. Останалите оправдават пасивното си поведение с нежелание да си създават напрежение, като се бъркат в чужди отношения, но и с подозрения, че причина за таково отношение може да е по-дълбоко в миналото, за които едва ли знаят.
Интересен е въпросът за отношението към хора с различна сексуална ориентация. 54% категорично заявяват, че биха работили в една стая с такъв човек, а 33% - при условие, че той има качества за заеманата длъжност и не демонстрира сексуалната си ориентация. 93% твъдят, че техни колеги са били обект на нежелано поведение от сексуално естество.
33% заявяват, че ще защитят правата си, ако те или колега станат обект на дискриминация, 53% ще премълчат, ако не се отнася до тях, 7% ще подадат жалба срещу този ръководител. Преобладаващият процент - 37%, посочват, че ще се обърнат към Комисията за защита от дискриминация, 20% - към адвокат, 10% ще потърсят медиите, а 7% - НПО.