Той завършва физика - радиофизика и електроника, в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1967 г. По-късно работи в областта на квантовата радиофизика, конкретно - във физиката на лазерите с метални пари.
Акад. Никола Съботинов беше председател на Българската академия на науките от 2008 до 2012 г.
Тържествено ще бъдат отбелязани 50 години от изобретяването на лазера с пари на меден бромид
Институтът по физика на твърдото тяло (ИФТТ) ще отбележи 50-годишнината от изобретяването на лазера с пари на меден бромид на 24 април в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН).
Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло е пуснат в действие лазер с пари на меден бромид, признат за изобретение на годината през 1979 г.
С цел подобряване на неговите характеристики са направени редица теоретични и експериментални изследвания, и е открит ефектът на водорода. Така е създаден най-мощният изцяло български газов лазер, генериращ във видимата област на електромагнитния спектър, който е патентован в България, Франция, САЩ, Великобритания, Германия, Япония и Австралия. Получените научни резултати са високо оценени от международната научна общност и намират място в световната наука и в университетските образователни програми, като например на Оксфордския университета във Великобритания и в университета Ибараки в Япония.
Лазерът с пари на меден бромид достига своето комерсиално развитие най-напред в България. Днес той се произвежда от българската фирма "Пулслайт" и от фирмите "Норселд" в Австралия, и от "Бизон" в Република Корея. Използва се в медицината, в индустрията за прецизна обработка на материали, в лазерната локация и навигацията, за лазерни дисплеи, за изследване на морската вода и за други изследвания.
Изобретеният от акад. Никола Съботинов лазер е не само пример за добра иновационна практика, но и е стимул за оптимизъм, особено сред младите хора, че и у нас идеите могат да се превърнат в реалност, и да се правят изобретения на нивото на високоразвитите в науката и техниката страни, отбелязват от ИФТТ при БАН.
В програмата на събитието са включени презентации на учените, участвали в създаването на прототипа, за приложението на лазера с пари на меден бромид, за развитието и перспективите на лазерните технологии. Ще има и изложба, представяща както целия цикъл на физични изследвания и разработки, така и експонати на произвежданите днес лазери от фирмите: "Пулслайт", "Норселд" и"Бизон".
Как се стига до изобретяването на лазера с пари на меден бромид?
"В края на 1973 г. започнах изследвания върху използването на съединението меден бромид. През април 1974 г. в моята лаборатория блесна лазерът с пари на меден бромид и така той беше пуснат в действие. Лазерът работеше с голяма мощност и още веднага показа, че има голям потенциал за използването на тази активна среда за медния лазер, като цяло. Лазерът с пари на меден бромид на практика се явява нов ниско температурен вариант на лазера с медни пари. Интересното беше, че лазерът заработи при температура на активната среда от 500 градуса по Целзий - или с 1000 градуса по-ниска от тази на чистата мед. Стана ясно, че нашият лазер може да работи и при ниски температури, и това е същността на изобретението на медно-бромидния лазер", обясни акад. Никола Съботинов.
"Виждайки, че този лазер работи много добре, реших веднага да подам заявка за авторско свидетелство, защото очаквах, че ще има и практическо приложение, и да запазим интелектуалната собственост. В Патентното ведомство защитихме лазера, като имаше процедура, от която се видя, че никой друг в света не е пускал лазер с пари на меден бромид. Имахме приоритет и ми издадоха авторско свидетелство", каза акад. Съботинов.
Той разказа как са започнали и научните изследвания, които е трябвало да усъвършенстват това изобретение. "Открихме, че за да работи добре лазерът, са необходими примеси от водород. При малко количество водород лазерът рязко повишава мощността си с 200 процента или рязко се повишава мощността на лазера, и това съобщение веднага то пуснахме в световната литература. Ефектът беше много голям - навсякъде, където ползваха мощни лазери и искаха да създадат мощни медни лазери както на чиста мед, така и на халогениди. Започна да се използва нашият ефект на водорода. Дори и от една от най-мощните американски лаборатории ни изпратиха съобщение, за да ни благодарят, че сме открили този силен ефект. По този начин светът започна да ни приема и станахме лидери в тази област", заяви акад. Никола Събитинов.
Ученият обясни как е започнало и внедряването в производството на българския лазер. "Първата крачка беше да създадем пилотни образци на нашето изобретение. Бяхме целево финансирани от държавата и създадохме с обединени усилия два пилотни образци, които да бъдат демонстрирани на бизнеса, на хората, които искат да го произвеждат", каза акад. Съботинов. Той уточни, че първото внедряване на лазера с меден бромид е било в едно предприятие в Пловдив - "Оптични технологии", което е произвеждало лазера. Това предприятие произведе първия ни лазер и през 1985 г. го представихме на Международното технологично изложение в Хановер, в Германия", каза физикът.
"Започна и производството на лазера, но нуждите в България не са големи и решихме да предложим закупуване на български лиценз от някои водещи в света фирми в областта на медните лазери. Веднага проявиха интерес от Австралия и САЩ, и започна големият трансфер на нашата технология на Запад. Това е много голямо постижение и австралийската фирма "Норселд" започна да произвежда и внедрихме там нашия лазер, който започна да се продава в целия свят", разказа акад. Никола Съботинов.
"Българската фирма "Пулслайт" също усвои много успешно нашия лазер за производство и тази фирма стъпи на световния пазар, с наша помощ и с наш лиценз", каза ученият.
Какви са приложенията на лазера с пари на меден бромид?
Приложението на лазера с пари на меден бромид е свързано с изходната мощност и може да има различни варианти, като едно от първите му приложения беше в медицината, в дерматологията. Лазерът започна да се използва за отстраняването на кожни дефекти, при заболявания на кожата, за изчистване на пигментации и на татуировки. В естетичната медицина приложението на лазера с пари на меден бромид е много сериозно, каза акад. Никола Съботинов.
"Южна Корея също реши да произвежда българския лазер с пари на меден бромид, защото той беше много търсен на пазара. С фирмата "Бизон" направихме контакти и те дойдоха в България, и пожелаха да започнат производство на нашия лазер", обясни физикът.
Той каза, че лазерът с пари на меден бромид има и много интересни приложения в лазерната локация, или в лидарните технологии. При тях може да се наблюдава атмосферата, да се изследват далечни разстояния в нея, да се дава информация за метеорологични параметри в атмосферата, може да се изследват и далечни обекти.
В астрономията лазерният лъч се използва за корекция на оптиката на телескопите.
"Лазерът с пари на меден бромид излъчва две дължини на вълните - едната е жълта, а другата е зелена. Зелената вълна може да прониква във водата и може да се използва за подводни наблюдения, за измерване на морското дъно, за плуващи във водата предмети", обясни акад. Съботинов.
Той каза, че лазерът може да се използва и като инструмент за гравиране, както и за прецизна, микронна обработка на различни твърди материали. Това е много важно за различни технологии в микроелектрониката, отбеляза ученият.
Пътят на изобретението е описан в книгата "Лазерът" от акад. Никола Съботинов
Физикът акцентира и на своята книга "Лазерът", представяща интересен разказ за едно българско изобретение. На 120 страници авторът - акад. Никола Съботинов, който е сред най-разпознаваемите в международен мащаб учени в областта на лазерните технологии, проследява историята на създаването на лазера с пари на меден бромид, направените научни изследвания за неговото развитие и превръщането му в иновативен продукт, внедрен в индустриалното производство.
В края на 60-те години на наминалия век се поставя началото на лазерните изследвания в България. В института по електроника на БАН е създаден рубинов лазер, а във Физическия институт, където съществуват изключително добри условия за развитие на експерименталната физика и работят специалисти със завидна подготовка, се ражда идеята за създаването на нискотемпературен меден лазер. Тази идея става реалност, когато през 1974 г. в Института по физика на твърдото тяло е пуснат в действие лазер с пари на меден бромид, който е признат за "изобретение на годината" през 1979 г. Съществен момент в този процес представлява откриването на ефекта на водорода в лазерите с пари на халогениди на медта, водещ до увеличаване на мощността и ефективността им над два пъти. Така е създаден най-мощният изцяло български газов лазер, генериращ във видимата област на електромагнитния спектър, който е патентован в България, Франция, САЩ, Великобритания, Германия, Япония и Австралия. Внедрен е в България и повече от 30 години се произвежда в Австралия, а от 2016 г. интерес към него проявява и Южна Корея.