„Виждах многообразно всичко, което си представях. И това ме караше да се чувствам щастлив. Всичко продължи около три-четири часа“. Това е спомен, който Алберт Хофман разказва на стотния си рожден ден през 2006 година.
Кой е той и защо е важен?
Може би защото едно негово откритие оказва влияние на цели поколения.
Но да започнем отначало.
Алберт Хофман е швейцарски химик, който през 1943 година работи за фармацевтичния концерн „Sandoz“. Тогава е на 37 години и провежда изследвания на човешкото кръвообращение. По време на работа в лабораторията един ден той случайно поглъща минимално количество от веществото диетиламид на лизергиновата киселина, съкратено LSD. И сякаш целият свят около него става по-ярък, по-пъстър, по-щастлив.
Всичко това събужда любопитството на Хофман и три дни по-късно химикът решава да се самоподложи на експеримент: той поглъща 250 микрограма от веществото. И така на днешния 19 април преди 81 години, през 1943-т а, се ражда
един от най-мощните халюциногени, създадени от човека
- дрогата LSD.
Най-напред на химика му се струва, че ще умре, но после започва да изпитва приятни усещания и то много интензивно. В дните след това той си спомня много прецизно всичко преживяно - без следа от някакви физически оплаквания. Точно обратното - веществото му помага да възприеме света по „нов“ начин.
Фармацевтичният концерн, за който работи Хофман, проявява огромен интерес към субстанцията, която влияе така силно на съзнанието без никакви физически странични ефекти. И под името „Delysid“ предоставя безвъзмездно веществото на водещите изследователски институти по света. В същото време дрогата бързо си спечелва популярност сред хората на изкуството и интелектуалните среди. Веществото бързо е забелязано и от току-що създаденото в САЩ Централно разузнавателно управление /ЦРУ/. Американското разузнаване започва да експериментира с него.
В един от тайните експерименти като доброволец се включва и авторът на „Полет над кукувиче гнездо“ Кен Киси
Именно неговият опит с веществото LSD заляга в основата на сюжета на книгата, която през 1962 година излиза на пазара и се превръща в бестселър.
Опити с LSD правят и американските военни - в търсене на субстанция, която може да извади от строя вражеските войници. Поради непредсказуемостта на действието на веществото обаче по-късно военните се отказват от изследванията.
LSD постепенно навлиза успешно в медицината - лекарите постигат добри резултати при лечението на алкохолизъм; субстанцията се използва и в психотерапията. LSD навлиза сериозно и в културните и музикалните среди. Цяло едно поколение - хипитата - живее с новото наркотично вещество. Постепенно обаче нещастните случаи с неговата употреба зачестяват, включително и поради предозиране. Така славата на LSD започва да отминава, а положителният тон в медиите се обръща. През 1965-а американският президент Линдън Джонсън подписва документ за забрана на веществото, а фармацевтичната компания „Sandoz“ спира производството му. И така дрогата излиза в нелегалност.
Забраната поставя край и на научните проучвания, свързани с веществото.
Едва три десетилетия по-късно в научните среди отново се позволяват изследвания
на въздействието на LSD, при които се оказва, че веществото влияе много добре на пациенти с депресия.
Откакто принц Хари призна в автобиографичната книга „Резервният“, че е експериментирал с различни наркотици, светът вече e наясно, че дори и кралските особи прибягват понякога до психеделични вещества, пише Дойче веле в материал, посветен на Хофман и откритието му.
Книги и телевизионни сериали привличат вниманието към този вид наркотици, а германското министерство на здравеопазването наскоро финансира клинично изследвание за лечението на депресия с психеделици. Наркотикът LSD и близките до него субстанции изглежда излизат на светло след десетилетия на заклеймяване. Те все още са забранени, но се завръщат в популярната култура.
„LSD - моето проблемно дете“
Повече от четвърт век откривателят на LSD се бореше за научната му реабилитация. През 1979 г. Алберт Хофман озаглави автобиографичната си книга „LSD - моето проблемно дете“. Той е виждал голям потенциал в наркотика за лечението на психични заболявания и при изследванията на съзнанието.
Но когато Хофман умира през 2008 г. на 102 години, „психеделичният ренесанс“ още не се вижда на хоризонта. Терминът „микродозиране“ за търсене просто на разведряващ ефект от LSD все още не беше надхвърлил 12 милиона търсения в Гугъл, както е сега, а в социалните медии все още нямаше групи, посветени на психеделичните вещества. И най-вече - научните изследвания на наркотика почти не съществуваха.
Всичко това вече е напълно променено. В цял свят се провеждат конгреси и конференции на тема психеделични наркотици. На една от тях - „Инсайт“ в Берлин - Рик Доблин, основателят и директор на Мултидисциплинарната асоциация за изследване на психеделиците, споделя, че „ако ръководите катедра по психиатрия, няма да привлечете свежа кръв, ако не предложите и информация за психеделиците“. Според Доблин това е тенденцията в САЩ. „Най-добрият пример е Харвард, където психологът Тимъти Лиъри е работил с LSD. Сега Харвард има център за изследване на психеделиците в Масачузетската многопрофилна болница“.
Първият опит с LSD
Науката и медицината стоят в основата на LSD. През 1943 г. 37-годишният химик Алберт Хофман работи върху лекарство за кръвообращение в лаборатория на швейцарската фармацевтична компания „Sandoz“. На 16 април той си спомня за вещество, което синтезирал 5 години по-рано и след това оставил настрана - LSD. Тогава Хофман случайно влиза в контакт с малко количество от веществото.
„Всичко, което си представях, се появяваше като картина пред мен, беше изключително вълнуващо. Това продължи 3-4 часа, а след това изчезна“, спомня си химикът.
От любопитство Хофман решава да го опита отново три дни по-късно. На 19 април 1943 г. химикът приема много предпазливо според общоприетите схващания количество LSD - 250 микрограма или четвърт хилядна от грама. И в тази доза обаче наркотикът е твърде силен за него. В началото младият химик е уверен, че умира. После обаче преминава през най-интензивните си усещание на щастие. На следващия ден той си спомня преживяването в детайли и няма никакви физически оплаквания. Светът му изглежда „нов“.
Интересът на фармацевтичната индустрия
Швейцарскатата фармацевтична компания се заинтригувала и потърсила приложение на веществото. „Sandoz“ произвела LSD в големи количества и го разпространявала безплатно в изследователски институти по целия свят под названието „Delysid“.
Лекарството започва да се прилага в медицината през 50-те години на миналия век. Добри резултати са постигнати например при лечението на алкохолната зависимост със сеанси с LSD, както и в психотерапията. Когато през 1959 г. актьорът Кари Грант споделя впечатленията си от наркотика след поредица терапевтични сеанси, списание „Look“ разказва за „Чудодейната история зад новия Кари Грант“.
Всяка година в научните издания се появяват по около 100 статии за LSD. А в Германия психиатърът Ханскарл Лойнер открил през 1960 г. „Първи европейски симпозиум за психотерапия с LSD 25“.
Краят и новото начало
Забраната на LSD в САЩ през 1965 г. слага край и на легитимните научни изследвания за следващите няколко десетилетия. Едва в началото на 2000 г. тенденцията бавно започва да се обръща. Отново са разрешени изследвания с психеделични наркотици, които дават окуражаващи резултати, особено при пациенти с депресия.
Един от малкото лекари в Швейцария с лиценз за психотерапевтична работа с LSD е Петер Гасер. Той казва, че най-важното терапевтично свойство на веществото е, „че дава възможност да установим контакт и привързаност. В крайна сметка депресията е болест на загубата на връзката със себе си и със света“.
По оценки на СЗО около 300 милиона души в света живеят с депресия. В Германия те са приблизително 5 милиона. Терапията с психеделични лекарства е първият нов и обещаващ подход към това състояние от много години насам.
Може би, след 80 години шеметна история, „проблемното дете“ на Хофман все пак ще се превърне в чудодейно.
По материали от интернет