Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
1. Другият аз. Изразът „другият аз“ означава най-близкия приятел, т.е. човек, толкова близък някому, че би могъл напълно да го замени. Понякога този израз се употребява и със значението подобен, сходен.
Произходът на израза не може да се установи със сигурност, защото древните сведения за него са противоречиви. Диоген Лаерций (вер. III в. сл. Хр.) го приписва на гръцкия философ стоик Зенон (ок. 346 – 264 г. пр. Хр.). Според философа неоплатоник Порфирий (234 – 305 г. сл. Хр.) обаче изразът принадлежи на Питагор: „Много обичал приятелите си и пръв е казал, че у приятелите всичко е общо и че приятелят – това е другият аз.“ (Порфирий, Животът на Питагор, XXXIII гл.). Изразът „другият аз“ се среща също така в „Никомаховата етика“ на Аристотел и в диалога „Лелий или За приятелството“ на М. Тулий Цицерон (103 г. пр. Хр. – 43 г. пр. Хр.).
Изразът често се цитира и на латински език (лат. alter ego).
2. Изразът magister dixit е латински и буквално означава „учителят каза“. Той се използва тогава, когато характеризираме позицията на безкритично преклонение пред нечий авторитет. Ето пример за употребата му: „Magister dixit вече отживя своето време; в науката са авторитетни само фактите и логическите доводи.“ (К. А. Тимирязев)
В следващите редове ще посоча кратки сведения за произхода на израза.
Този израз е лексикален вариант на израза ipse dixit (самият каза), който води началото си от следния текст на М. Тулий Цицерон: „Обаче съвсем не съм свикнал да одобрявам това, което научаваме за питагорейците. Както казват, когато те нещо утвърждавали в спор, то на въпроса, поради каква причина това е така, обикновено отговаряли: самият каза. „Самият“ – това беше Питагор. Толкова силно беше предубеждението, че дори без разумно основание авторитетът имаше сила.“ („За природата на боговете“, 1, 5, 10).
Изразът magister dixit е използван от Димитър Благоев като заглавие на статия, написана по следния повод. В края на 1914 г. бележитият руски социалдемократ Г. В. Плеханов се обръща с призив към неутралните страни (към които по онова време принадлежи и България) да се намесят в Първата световна война и да подкрепят Антантата (Англия, Франция и Русия). Г. В. Плеханов обосновава своето предложение с мотива, че победата на Антантата ще ускори развитието на капитализма в Русия, а то, от своя страна, ще приближи избухването и на социалистическата революция. Следователно победата на Антантата е в полза на тържеството на социализма в целия свят.
Д. Благоев отговаря на предложението на Г. В. Плеханов със статията „Magister dixit“, в която под magister се има предвид руският социалист. Авторът подчертава, че социалдемокрацията няма за задача да мисли за развитието на капитализма в Русия, а след това посочва, че повечето исторически примери говорят против Плехановия възглед. Д. Благоев изтъква и два убедителни примера – Парижката комуна е избухнала сред разгрома на Франция във Френско-пруската война от 1870 г., а в самата Русия през 1905 г. избухва революция, след като Русия е победена в Руско-японската война.
Иво БРАТАНОВ