СЕМ откри нарушения в медийното отразяване по мигрантската тема

Съветът за електронни медии (СЕМ) откри нарушения в медийното отразяване по мигрантската тема. Това стана ясно от представения на заседание днес доклад от дирекция „Мониторинг и анализи“ на регулатора.
Мониторингът е осъществен в периода от 8 до 18 март. „Конкретният повод за актуализиране на мигрантската тема в публичното пространство са три инцидента със сбивания от началото на март, които са отразени от медиите чрез редица репортажи и коментари в услугите на доставчиците“, посочи Зорница Гюрова от мониторинговата дирекция на СЕМ.
Наблюдаваните медии са БНТ1, Би Ти Ви, „Нова телевизия“, „България он еър“, телевизия „Евронюз България“, „Нова нюз“, „Евроком“, „България 24“, „СКАТ“, „7/8 ТВ“, „Алфа ТВ“, „ПИК ТВ“, „Хоризонт“, „Дарик радио – България“, „Актуално“, „Господари“, „Дир БГ“, „Блиц“, „Дневник“ и платформата Vbox7.
ИЗВОДИТЕ
Относно фактите мониторингът в цялост очертава една фактологична картина, която не е достатъчно ясна и точна във всички наблюдавани медии, посочва Зорница Гюрова. 
По думите ѝ повечето информации са неутрални, но в медиите има коментари, които изграждат негативен образ на чуждите граждани, мигранти и бежанци. Представят ги единствено като нашественици, престъпници, без възпитание и обноски, безчинстващи, устремени към социалните придобивки и богатства на западните общества, допълни Гюрова. Докладът отчита, че малко на брой медии търсят и намират гледната точка на чужденците, пребиваващи в страната. 
Мониторингът констатира наличие на език на омразата в програма Алфа ТВ. След периода на фокусираното наблюдение е установено, че и в програма „СКАТ“ на 1 април тази година е излъчен репортаж за протест на младежки организации против мигрантите в България, който внушава етническа нетърпимост, посочи Зорница Гюрова от дирекция „Мониторинг и анализи“ на СЕМ.
РАЗШИРЯВАНЕ НА ОБХВАТА НА НАБЛЮДЕНИЕТО
Докладът не беше подложен на гласуване за приемане от членовете на СЕМ. Вместо това се взе решение обхватът на фокусираното наблюдение да бъде разширен.
„Смятам, че изводите от този доклад не кореспондират с цялостното му съдържание и със заключенията на инспекторите, които в над 60 страници са разгърнали своите наблюдения. Първо, поради стеснения времеви отрязък, в който е наблюдавано медийното пространство, вътре липсва сюжетът с т.нар. „самолети, които връщат чужденци в България“. И второ, липсва сюжетът с афганистанския гражданин, който е дори женен тук, в България, за българка, който беше пребит в центъра на София, както и медийният отговор на този случай“, каза Габриела Наплатанова, член на Съвета за електронни медии.
По думите ѝ в доклада не трябва да има квалификации за политически партии, а когато се открият хибридни наративи, трябва да се цитират изследванията, публикациите и изказванията в медиите, на базата на които са направени заключения. Ако се направят редакции, аз с удоволствие ще подкрепя доклада, посочи Наплатанова.
Тя отбеляза, че там, където са открити език на омразата и нарушение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), „категорично“ трябва да се тръгне към наказания. „Просто да не се слагат под общ знаменател в изводите и да натежава така, че медиите в България да изглеждат ксенофобски настроени“, допълни Габриела Наплатанова.
Предложението за разширяването на обхвата на изследването, като се включат двата допълнителни казуса, бе дадено от Галина Георгиева – член на регулатора, и подкрепено от председателя на СЕМ Соня Момчилова и Габриела Наплатанова. Георгиева предложи още разширеният доклад да бъде разгледан от съвета след изборите за Европейски парламент.
Пролет Велкова, член на СЕМ, направи предложение членовете на съвета да гласуват приемане на доклада в този му вид, след което да се вземе решение за осъществяване на мониторинг върху допълнително зададените теми. Предложението не беше подложено на гласуване.
„Дали са ксенофобски настроени медиите в България, или не и доколко този доклад прави такава оценка – мисля, че не можем изобщо да поставим въпроса по този начин“, каза Пролет Велкова. Според нея докладът дава „доста добра ориентация“ как са позиционирани медии, предавания, журналисти. 
Соня Момчилова отбеляза, че ролята на медиите основно е да отразяват нагласите в обществото, а не да го превъзпитават. „Ако използвате градския транспорт в посока „Ботевградско шосе“, например – защото на мен ми се е случвало, затова го цитирам, или „Овча купел“, много сериозно ще се обезпокоите от агресията, която започва да ескалира от страна на групи младежи. Това са мъже, които по думите на бившия министър Демерджиев, са сваляни от самолетите с белезници и с предпазни средства. Къде се разселват – няма репортажи на тази тема. Какво се случва с тези хора също не знаем, което е сериозен пропуск“, посочи председателката на СЕМ.
Тя обясни, че съвсем целенасочено се създава образ на жертви на бежанците. „Аз мисля, че българският народ е толерантен и отразяването от страна на медиите е абсолютно коректно. Да не кажа, че на мен лично ми липсват теми, които следя в социалните мрежи и които определено са животрептящи за обществото ни“, каза Момчилова.
Тя съобщи още, че в СЕМ има сигнали за това, че сайтове разпространяват карти, на които български територии се изобразяват с турския флаг. Това е много тревожно и ще ви предложа да разгледаме на следващо заседание, отбеляза Соня Момчилова.
Според мен това е един добър мониторингов доклад, каза Симона Велева, член на медийния регулатор. По думите ѝ фактът, че в документа има оценъчни съждения, е положителен. Аз не виждам нито една конкретна формация, която да е оценена по някакъв специфичен начин, нито пък виждам някакъв уклон в този доклад, посочи Велева.
Тя отбеляза, че членовете на СЕМ могат да дадат указания на мониторинговата дирекция относно темата, обхвата и събитията, част от дадено фокусирано наблюдение. „Но категорично съм против да даваме уклон и конкретни указания как да си вършат работата отделните инспектори и какви изводи те да правят. Ако не сме съгласни с изводите, можем конкретно да не ги подкрепим. Но не можем да им слагаме в устата или да им казваме: „Това ще кажете, това няма да кажете“. И това мисля, че трябва да ни е общ модел на работа“, каза Симона Велева.