„Когато видях разцъфналата череша, разбрах, че нищо по-изключително не може да ми се случи в точно тези десет секунди... Оттогава очите ми останаха в ритъма на диханието от една череша, мак, снежинка, капка, лъч. Тогава осъзнах, че макар и в крайна повторяемост, красивото никога не може да е клише“, пише Аменун Женева.
По думите ѝ интерпретациите ѝ върху картините на Алфонс Муха, Егон Шиле и Густав Климт са отражение на вътрешното ѝ възприятие от тяхното творчество. Признавам, с пристрастие към Шиле създадох тези картини, включвайки отново злато, но този път смесено с акварел, креда и туш, посочва художничката.
За портретите от дърво на Христо Кирилов са „най-нежното пънк изпълнение, което възбужда точно онази хармоничност, с която оприличаваме истинското изкуство“.
/ ГН