Авторът отбеляза, че в книгата са обхванати два основни процеса. Това са възкресението на държавността и изграждането на демократичната система на модерна България. Възстановяването на държавността е събитие, което предопределя новата политическа карта на Европейския югоизток. То не може да не се следи под лупа от дипломати, вестникари и политици. Съграждането на държавата не е еднократен акт и продължава по време и след края на войната. Всичко започва с Одринското примирие през януари 1878 г. и завършва с избора на първия парламент по Търновската конституция през есента на 1879 г., когато се създава и последната основна институция на младата държава.
Според автора, родната конституционна система работи и оцелява и до днес. Не са успели да я ликвидират нито авторитарните режими, нито тоталитарната власт.
За БТА професор Палангурски направи паралел между първите години след Освобождението и днес.
„Няма голяма разлика от преди 140 годни и днешното време. Ние спазваме едни принципи, които функционират от онова време и са характерни за всеки парламент. Парламентът е място за политика. Там трябва да има политически скандали, за да се привлича вниманието на публиката. Къртовската работа по изготвянето на един закон няма да докара обществото до екстаз, но два шамара или нецензурна реплика от трибуната ще имат този ефект. Без да е образец за политически морал, парламентът е стожер на онова, което наричаме демократична система“, каза Палангурски.
Той е дългогодишен преподавател във ВТУ, през годините е заемал редица административни длъжности в университета. Автор е на десетки статии, студии и учебници, на 8 монографии, свързани с избирателната система в България.