„Бях на пет години, когато сестра ми ме научи да чета. Оттогава не съм спирал. Не помня точно откога са първите ми опити да пиша. Помня едно неизпратено любовно писмо и един дневник, в който пишех за мечтите, за страховете си, и който ревниво криех. Първият ми роман „Последна стъпка”, издаден от ИК „Жанет 45“, ми даде усещането, че думите ми наистина стигат до хората и ги вълнуват. Сборникът ми с разкази „Празнично семейство” ми донесе убеждението, че всички истории, дори кратките, заслужават да бъдат разказани“, казва авторът.
„Аз обичам да разказвам истории, да ги измислям, да създавам сюжети, да срещам в тези сюжети хора, които много трудно биха се срещнали, да ги влюбвам един в друг или да ги поставя в противоположни позиции. Обичам да общувам с хора, които измислят или искат да измислят истории“, допълва Славейков.
През 2008 г. Йордан Славейков пише първата си пиеса „Ангел“, включена в сборника с трите най-добри пиеси от конкурса за нова българска драматургия „Иван Радоев“ в Плевен. Следват пиесите „Паякът" (в съавторство), „Виктория", „Ембриони". Пиесите му са преведени са на няколко езика. Поставяни са в България, Република Северна Македония, Украйна, САЩ.
/ДД