На следващия ден апашът Ганчо Найденов е пуснат на свобода, а след по-малко от месец прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него.
"Сега съжалявам, че не го пребих. Призовавам хората, които спипат апаш в имота си, ако могат да му счупят кокалите и да го изхвърлят през прозореца. Няма смисъл да търсят институциите. В случая аз се оказах потърпевш, защото задържах крадеца и го предадох невредим, ядосва се Георги Лефтеров. Той е висок 2 метра, тежи над 150
килограма и е ловец.
Всява респект само с вида си. Всички в квартала го познават като Додо. Той е добряк, който е готов да помогне на всеки. Додо признава, че за него не е било проблем и сам да накаже престъпника, но се е въздържал.
"Досъдебното производство по случая е прекратено. Няма данни, че лицето е извършило престъпление. Освен това двамата са се познавали и са си ходили на гости", казват от районната прокуратура в София пред "24 часа".
Георги Лефтеров не отрича, че познава Ганчо Тодоров, както и цялата му фамилия. Младият мъж живее близо до апартамента на Лефтеров в кв. "Лозенец".
"Да, познавам го. Какво общо има с това, че е влязъл в апартамента ми да краде?", чуди се Лефтеров и дава пример със самотните пенсионери по селата, които често ползват услугите на роми за цепене на дърва, хранят ги, а след това стават жертва на същите тези свои познати, които ги убиват и изнасилват, за да вземат мизерните им пенсии.
Градската история с крадеца в апартамента също започва с храна. Рецидивистът Ганчо Тодоров е излязъл от затвора преди броени месеци, не работи и няма какво да яде.
"Няколко дни преди да го хвана вкъщи, същият този Ганчо звъни на вратата и казва:
"Чиче, гладен съм". Съжалих го. Поканих го вътре, сложих го на масата да се нахрани.
На другия ден пак същото. На 25 февруари, вторник беше, ми звъни по телефона. "Чиче, къде си?". Тъкмо бях извел кучето. Беше тъмно, след 17 ч. Аз съм на входа на гората. Казах му къде съм и че ще го изчакам там. От мястото виждам неговия блок и ще го забележа, като излиза. Седях така 15 - 20 минути, Ганчо го няма. Тогава загрях! След едно от гостуванията му да се нахрани внучката ме помоли да отворя вратата, за да отиде на училище, защото не може да намери ключовете си. Тоя няколко дни поред ме пита къде съм", разказва Георги Лефтеров.
От мястото виждам неговия блок и ще го забележа, като излиза. Седях така 15 - 20 минути, Ганчо го няма. Тогава загрях! След едно от гостуванията му да се нахрани внучката ме помоли да отворя вратата, за да отиде на училище, защото не може да намери ключовете си. Тоя няколко дни поред ме пита къде съм", разказва Георги Лефтеров.
Щом осъзнал какво се случва, хукнал към вкъщи.
Когато пристига пред апартамента си, външната врата е притворена. Влиза вътре- 4-те стаи също са с отворени врати, само тази на внучката му е затворена. Лефтеров влиза в стаята на детето и в първия момент не вижда никого. След внимателен оглед забелязва крачол от дънки, който стърчи изпод леглото. Отгоре старателно е подготвен плик, а лаптопът от стаята е разкачен.
"Беше легнал по корем. Измъкнах го, стъпих му на кръста. Обръща се - Ганчо. Съблякох го чисто гол, защото вкъщи имам пушки и пистолети - не знаех дали не ги е откраднал.
Започна да ми се моли "Чиче, пусни ме, аз дойдох на добра воля...". Как добра воля, бе, нещастник. Сложих го на земята, настъпих го, за да не бяга, и се обадих на 112.
Телефонистката ми прави пълен разпит - кой съм, на колко години съм, къде живея, на колко години бил крадецът, който съм заловил вкъщи, ама каква била гаранцията, че сигналът е истински... 5 минути ме разпитва. Накрая я наругах и почти заповядах да ме свърже с 4-о РПУ. Дойдоха двама униформени полицаи, изключително възпитани, с пръст не са го пипнали, освен когато му слагаха белезници.
"Знаеш ли този колко кражби има и колко пъти е лежал в затвора", питат ме те. Отговорих, че знам", разказва Лефтеров.
"Да, има справка за съдимост на лицето. Над 30 страници е, включително и за престъпления против собствеността", потвърдиха пред "24 часа" от районната прокуратура.
Пред полицаите Георги Лефтеров разказва за съмненията си, че Ганчо Найденов
е откраднал ключовете на внучката му, когато е идвал да се храни в дома му.
Бърка в джоба на якето му и се оказва прав - те са там, а Ганчо си е отключил с тях.
След това пристигат цивилни полицаи, проверяват законността на оръжията на Лефтеров, пишат протокол и изземват откраднатите ключове като доказателство.
През това време се прибират съпругата на Лефтеров и внучката му, които едва не припадат, когато виждат проснатия и арестуван крадец в коридора. Ченгетата отвеждат Ганчо Найденов в районното, а случаят е докладван на прокуратурата.
"На следващия ден рано сутринта ми звъни телефонът. От 4-о РПУ искат да водя внучката си на разпит и да вземат отпечатъци. Отговорих, че това няма да стане, детето преживя достатъчно стрес. След това идваха на място да я търсят.
Не стига моите отпечатъци, тези на жена ми, че и на детето...
Лаптопа трябвало да вземат, питат ме дали имам фактура. Преснимах я, отидох да им я занеса. Там на бюрото видях връзката с ключове на детето. Не ми ги дават, трябвало да пиша молба и прокуратурата в едномесечен срок да се произнесе дали да ми ги върне. В същото време ми казват, че Ганчо е освободен.
Отговорих им: "Ами защо не му дадохте и ключовете за апартамента, да ми ги донесе...", чуди се огромният мъж.
Ключовете от апартамента му, които се ползват от непълнолетната му внучка, все още не са върнати, въпреки че вече е получил постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В деня след кражбата на вратата на Лефтеров звънят и от Хелзинския комитет, които
проверяват дали има насилие при гражданския арест на крадеца.
"Щом диша и ходи, значи не съм го бил", отпраща ги собственикът на жилището.
Прокуратурата: Няма данни за престъпление
Делото е прекратено, защото няма данни за извършено престъпление. Не е повдигано обвинение на Ганчо Найденов и не е задържан.
Свидетелството му за съдимост е над 30 страници. Иззети са ключове и са върнати на собственика. По делото няма доказателства да е оказвано насилие над Ганчо Найденов. Лефтеров и Найденов са се познавали отдавна, приятели са, ходили са си на гости. Не са установени откраднати вещи, както и защо и как Найденов е влязъл в дома на Лефтеров.
Крият дело за убийството на сина на Лефтеров
"Заклел съм се, че докато не спипам онези гадове, убийците на сина ми, няма да върша глупости. Когато ги арестуваха, исках да направя някоя беля, да ме приберат в ареста и там да се разправя с тях, но един много умен полицай ме посъветва тогава да не го правя", казва Георги Лефтеров, който е баща на Юлиан Лефтеров - една от жертвите на бандата за отвличания Наглите.
"Казаха ми, че Данчо Релето е получил втори инсулт в затвора и сега е в болница. Готов съм да платя лечението му, искам го жив", категоричен е бащата. За убийството на Юлиан подсъдим е Любомир Димитров-Гребеца от групата за отвличания. Лефтеров знае, че и Данчо Релето е участвал в похищението на сина му и твърди, че и той трябва да бъде съден. Въпреки че обвинителният акт за убийствата на Лефтеров и Пайнавелов вече е в съда, близките им не са запознати с материалите по делото. Адвокатът на Лефтеров Христо Чолаков вече е подготвил молба до главния прокурор за това. Лефтеров многократно е искал да бъде разпитан по делото за убийството на сина му, но това така и не се случва.