Името на България е вписано в редовете на НАТО още през 1951 година, напомни инж. Симеон Стоилков, член на СОСЗР в Казанлък

Малко известна е историята, че името на България е записано в редовете на НАТО още през 1951 година. Това каза за БТА инж. Симеон Стоилков, член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Казанлък. Стоилков беше гост на събитието-изложба „75 години НАТО и 20 години България в НАТО“, организирано от БТА, което се състоя едновременно в София и във всички пресклубове в страната. По думите му тази неизвестна история е повод да си спомним за името на д-р Георги Михов Димитров, който пръв записва името на страната ни в редовете на Северноатлантическия алианс. 
Георги Михов Димитров, известен като Г. М. Димитров или Гемето, създава първата българска рота в НАТО през 1951 и тя просъществува до 1964 година, каза Симеон Стоилков. По думите му войниците ѝ са охранявали секретни военни обекти, организирали са и благотворителни акции за местното население, а през 2002 година част от тях идват в София, за да дарят униформите си на Военноисторическия музей, където те се пазят и сега. 
Историята на Г. М. Димитров е динамична и с много политически обрати, напомни Стоилков. След деветосептемврийския преврат през 1944 година той поддържа програмата на ОФ и одобрява включването в него, но комунистите, опасявайки се от неговия огромен авторитет и популярност, решават да го отстранят, каза той. „След като съветският представител Сергей Бирюзов лично го заплашва, Димитров разбира, че животът му е в опасност и когато на 23 май идват да го отведат за „справка“, той успява да напусне дома си и да се укрие във вилата на американския дипломатически представител Мейнард Бърнс. Това предизвиква панически действия на комунистите, начело с Трайчо Костов, които правят опит да го отвлекат насилствено, но се оттеглят пред заплахата от въоръжен сблъсък“, посочи Симеон Стоилков. Инцидентът е предизвикал тримесечна дипломатическа криза, като накрая Съветския съюз се е съгласил Георги Михов Димитров да бъде освободен и на 5 септември 1945 година той напуснал България. 
Историята на Българската национална доброволческа рота 4093 в НАТО започва през 1951 година, когато американското военно командване се свързва с Г. М. Димитров, лидер на БЗНС в емиграция и председател на Българския национален комитет в Съединените американски щати (САЩ), разказа Стоилков. „Отправена му е молба за съдействие в организирането на доброволческо военно формирование от политически емигранти в Западна Европа и той откликва с голям ентусиазъм. „Така ние ще бъдем съюзници, а не наемници“, заявява Димитров на сънародниците си, а български доброволци се търсят в Италия, Турция, Германия. Има много желаещи да влязат в ротата. Само в Турция за 30 места се борят почти 400 души. Емигрантите вярват, че това е тяхната възможност за личен принос за освобождаването на България от комунистите и за по-малко от две седмици е събран екип от над 200 доброволци, които са изпратени в Цайлсхайм в Западна Германия“, разказа Симеон Стоилков. По думите му Рота 4093 е сформирана официално на 20 октомври 1951 година със Заповед 53, издадена от Главната квартира на военното командване на американските въоръжени сили в Европа и по този начин тя директно е включена в структурите на Северноатлантическия пакт. На доброволците са раздадени американски униформи, носещи отличителния знак с българския трибагреник, а на ротата е връчено знаме със знак, пресъздаващ българския кръст за храброст. 
Според Симеон Стоилков лично Никита Хрушчов е настоял за разформироването на Рота 4093. „Това говори за значимостта на българската рота в НАТО“, каза той. Тя е окончателно разформирована на 20 юни 1964 година, а в прощалната си реч Г. М. Димитров окуражава доброволците с думите „Независимо дали ние сме във военни униформи или в цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници. Войници на свободата и независимостта“, каза още Стоилков. 
„Животът на нашата натовска рота и участието на българските доброволци в структурите на пакта се оказва кратък, но началото е поставено и 40 години по-късно цялата българска армия вече е част от Северноатлантическия пакт“, коментира той.