По думите им томът е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в Българското национално радио (БНР), наред с препратки към Стария и Новия завет.
„Гьошев е смирил в едно цяло традиционната църковна подозрителност към народните лечителки с разкриването на молитвените им тайни и съпричастия. И в това небесно начинание авторът не изпитва затруднения – със завидна лекота ни „въвежда“ в разноцветната реч на своите събеседнички и ни „развежда“ из причудливите им ритуали, за да може читателят да съумее да си обясни необяснимото: в молитвената действеност тези възрастни жени търсят чудото на изцелението в името Христово“, пише Румен Леонидов за „Господ няма да ми се сърди“.
Според него баячките не само не са дяволски слуги, чародейки, магесници, отровителки, шепотници, дето призовават бесовете, а наопаки – заедно с болния те търсят близост с Бога, техните „заклинания“ са молитви за помощ.
/ ГН