Истинско ли е морето? Млада поетеса е следващият гост в рубриката „Младите лица на Русе"

Интервю с млада поетеса, изучаваща дентална медицина, ще бъде пуснато в деня, в който рубриката „Младите лица на Русе“  става на 6 месеца.

Следващият ни гост е една млада дама, която успява да балансира между изкуството и медицината. Поводът за нейното гостуване е Световният ден на поезията – 21-ви март…

Няма да издаваме повече за нея, а само ще ви оставим да се насладите на творбата ѝ…

Истинско ли е морето?

Понякога се питам

Истинско ли е морето?

Или пък е измислица?

Понякога докато гледам нежните целувки на морето

с безкрайния бряг и там,

където небето и морето се сливат на хоризонта...

Докато гледам огнените лъчи

на залязващото слънце да докосват

брилянтните кристални води на морето...

Докато забивам дълбоко пръстите си в ледения пясък

и усещам прегръдката на всяка песъчинка по кожата си

седя и си мисля...

Истина ли е всичко?

Или е най- красивата фантазия?

Морето прави някакви магии със сърцето ми.

Защото е твърде хубаво, за да е истина.

****

Към дълбините тайно ме привличаш

и аз ще идвам, жадна и забързана,

към теб, Море, защото те обичам,

защото с теб завинаги сме свързани!

Пред чуден хор стоя – белеят се стотици чайки

и давя съ̀лзи в залези от смях.

Не се чуди!

Дойдох в покоите ти сини.

Не помниш ли какво ти обещах?

Че един ден пак ще си говорим,

пак ще те докосна.

Ще те прегърна силно.

Един ден,

когато вече нищо

няма да е същото.

А залезът угасва нежно

като край на приказка вълшебна

в преддверието безкрайно на нощта

с дъга от слънчеви отблясъци -

пурпурно-златни, виолетови.

Моля те, море, не бързай да потъваш в тъмнина.

За теб аз нося поредната голяма молба.

Запази ми, море

Запази ми, малко слънце в джоба,

Малко слънце, без което не мога,

с късче синьо небе за мечта.

Запази ми от крайморският бриз.

Запази ми!

От онази твоята песен.

Щастлива китара.

От разговорите ни на езика,

който никой друг не разбира.

И волния полет на влюбена птица-

като нея към теб да разперя крила.

Нали съм твоята малка частица?

Запази ми, всяко идващо утро със теб

Всеки спомен

Всяка сълза

Запази ми….

Ти ми пазиш

топлината

в сърцето…

Истинско ли си, море?

Разговорът на Михаела Георгиева с интересната ѝ събеседничка ще бъде публикуван в хартиеното издание на вестник „Утро“, където можете да го прочетете, както и в сайта на вестника, където можете да го чуете.