Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.
В съвременния български книжовен език съществителното име „проблема“ се употребява в женски или в мъжки род. Тази непоследователност предизвиква и въпроса коя от двете форми трябва да бъде предпочитана. Този въпрос вече е бил разгледан от проф. Елена Георгиева (вж. Елена Георгиева. Проблем или проблема? – В: сп. „Български език“, 1959 г., кн. 6, с. 551 – 552). Авторката категорично препоръчва облика „проблема“. В следващите редове на тази бележка и аз ще обърна внимание на този въпрос, като ще посоча други основания да предпочетем този облик. Ето кратки наблюдения върху произхода на това съществително име, които ще ни помогнат да изясним въпроса.
Думата “проблема“ е от гръцки произход. В гръцкия език тя е многозначна и сред нейните значения са въпрос, научен въпрос, научна задача, спорен въпрос. Това име е образувано с наставката „-μα“, с чиято помощ са образувани и редица други съществителни имена в гръцкия език, например анатема, диадема, дилема, диплома, догма, драма, екзема, емблема, енигма, епиграма, морфема, поема, програма, система, схема, схизма, телеграма, тема, теорема, фонема и др. под. Между тях има значителен брой медицински термини (в т.ч. и новообразувания), например глаукома, карцинома, миксома, стома, фиброма, бластома, неоплазма и др. В класическия старогръцки език и в съвременния гръцки език посочените думи са от среден род. Те са заети и в латинския език, където също така се употребяват в среден род.
В нашия език тези думи са преминали направо от гръцкия език и са приети с именителната си форма. Понеже завършват на гласната „-а“, в нашия език те са съществителни имена от женски род (това е така, защото в българския език съществителните имена, завършващи в ед. ч. на „-а“, почти винаги са от женски род; изключенията са съвсем малко, например баща, владика, папа, слуга, старейшина, юноша; в старобългарския език към тази малобройна група са спадали и съществителните имена ближика „роднина“, ѫжика „роднина“ и юнота „юноша“). Само няколко думи, завършващи в гръцки език на -μα, са приети в българския език като думи от мъжки род, (такива са например грам, идиом и симптом).
Във френския език съществителното име „проблема“ е от мъжки род (вж. фр. le probleme), но в немския език също така е от среден род (вж. нем. das Problem).
И така, възможни са два начина за възприемане на съществителното име „проблема“ в нашия език – направо от гръцки или чрез френско (респ. немско) посредничество. Навярно под френско влияние формата „проблем“ е проникнала и в нашия език.
Изговорът „проблем“ не е препоръчителен. Трябва да се предпочита формата в женски род. Преди всичко формата проблема точно отразява гръцкото произношение. Освен това, след като в нашия език не можем да запазим средния род на това съществително име, то можем да запазим поне звуковата му форма. На трето място, не е желателно съществителното име „проблема“ в нашия език да се отделя по форма и род от голямата група гръцки думи на „-ма“, възприети в нашия език от женски род. При това речниковият архив на Института по български език показва, че формата „проблема“ е много по-често срещана (20 случая в текстовете на по-стари и по-нови автори) от „проблем“ (само 3 случая).
Така приведените дотук факти подкрепят употребата на формата „проблема“.
Иво БРАТАНОВ