Портрет на Левски, рисуван с цветни моливи от Георги Черкезов - учител във Втора мъжка гимназия в София, става повод „Вестник на вестниците“ да озаглави статия не как да е, а точно така: „Най-новият и най-верният рисуван портрет на Васил Левски“. Текстът е поместен в брой 94 от 12 юли 1937 г., така че е ясен и поводът за обнародването му.
„Вестник на вестниците“ е интересно издание на Дружеството на столичните журналисти. Броевете му излизат тогава, когато последователно се подреждат два празнични дни и други издания липсват на вестникарския пазар. Явно е имало не само споразумение, но и „разпределение“ кога и кои столични журналисти да подготвят поредния брой. В случая редактори на брой 94 са Сим. Груев, П. Тасев и Н. Ганчев.
За русенци статията е интересна заради това, че в нея се цитират спомени на Хитов за Левски. Точно с тях Г. Черкезов обяснява своя подтик да пристъпи след години към портретуването на Апостола:
„През 1915-1916 г. бях кандидат-учител при гимназията „Княз Борис“ в Русе. Там се запознах с Панайот Хитов
С увлечение тогава слушах разказа му за „сиво-сините“ очи на Левски, за погледа, който държал всичко около него в хипноза и покорност, за хубавите коси: „кафяво-боядисана свила“; за мустаците - „почти мъх, кьосе беше и хубав, хубав като ябълка“.
През 1921 г. бях натоварен да направя няколко скици на народния ни поет Иван Вазов и по натура да го нарисувам. През време на сеансите и в отговор на въпроса ми какъв е бил Левски - поетът ми представи духовния портрет на Апостола... „Представете си образ на рицар, у когото живее не една душа и тупти не едно сърдце, а още и душата и сърдцето на народа“.
Георги Черкезов (1880-1962) е ученик на Иван Мърквичка (1915 г.). Рисува пейзажи и натюрморти, но особено ценни са неговите портрети на възрожденци и писатели.
Той рисува освен Иван Вазов и Васил Левски още и Петър Берон, Васил Априлов, Константин Миладинов, Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Пенчо Славейков, Елин Пелин и др. Днес ние ги оценяваме не само от гледна точка на художествената им стойност, но и като своеобразен документ от епохата.