Неочакван скандал гръмна вчера преди началото на първото за годината заседание на Общинския съвет в Русе. На хвърчащ лист беше написана строга инструкция: „Всеки журналист, който прекрачи произволен вход на общината, се пита кой е, защо идва и се звъни на 745 преди да се пусне да влезе! Ако на 745 не вдига никой, моля да се звъни индивидуално на: Иван, Биляна, Пепи /посочени са мобилни телефони/. Само след установяване контакт с някой от ПР отдел, журналистът се пуска. Не се позволява също и заснемане на репортажи пред/във фоайетата без знанието на ПР отдела“.
Поглеждам календара - няма грешка, годината е 2024-а. Не е 1954-а, 1984-а, не - 2024-а е. Защо тогава се сещам за 1984-а? Може би най-вече заради последното изречение - да не би снощи сградата на общината да е престанала да бъде на всички граждани? Не - заради целия текст. Ще прекрачват разни журналисти входовете, къде се намират те!
Инструкцията веднага предизвика възмущение сред журналистите, защото никой от тях не ходи в общината за социални или светски контакти, а за да си върши работата. Но някои вчера имаха трудности на входа.
В подкрепа на журналистите се изказаха Алисе Муртезова и Владо Владов - не толкова като общински съветници, колкото като граждани.
Вълненията бързо получиха отговор от началника на общинския ПР отдел Иван Стефанов, разпространен в професионална група за комуникации във Вайбър: „Уважаеми колеги, с цел избягване на всякакви спекулации по заснетите и показани в пост във фб указания към охраната на входовете на община Русе - те са насочени единствено към служителите там и са само за вътрешно ползване. Както и показаните публично лични телефонни номера. Написаното няма никакво отношение към журналистите в Русе, а е превантивна мярка предвид няколкото случая на граждани, които се опитаха да се представят за такива за последната една година“.
Оказа се, че това е инициатива на неговия отдел, за която кметът Пенчо Милков и секретарят на общината Димитър Генков са научили по най-конфузния начин - от медиите.
Лично за мен обяснението на Иван Стефанов звучи правдоподобно. Един от ефектите на социалните мрежи е, че в България журналистите вече са към 6 милиона. Може би затова някои се силят да наричат тези мрежи медии. Нищо чудно някой да се е представил за журналист на портала и после да е тръгнал по стаите на администрацията да решава лични проблеми. Нищо чудно това да се е случвало неведнъж. Но срещу подобна злоупотреба има едно много лесно противодействие. Всеки журналист /от истинските/ има съответната служебна карта. Охраната просто трябва да поиска да я види.
Опитът журналистическият достъп да се регулира с инструкция на лист по някакъв начин напомня прочутото откровение на покойния бивш руски премиер Виктор Черномирдин „Искахме най-доброто, но се получи както обикновено“. Или пък на българската поговорка „Кучето, което не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата“.
Вместо да сложи бариера пред псевдожурналистите, вчерашната бележка ядоса истинските. И с право - не защото са богопомазани, а защото по презумпция никой от тях не работи за себе си, а за публиката си, за обществото. Не че няма изключения - има, но това е друга тема.
Всъщност вчерашният случай би могъл да се подмине като несръчно недоразумение.
Би могъл, но не трябва.
Защото той е симптоматичен за ролята и присвоената от пресцентровете власт въобще.
Предназначението им и в обществените, и в частните структури е да информират, да са на разположение на журналистите по свързани с работата им теми, да отговарят на въпросите им бързо и задълбочено, а не формално и неразбираемо и да - да се грижат за добрия имидж на институцията, за която работят. Но от години пресцентровете масово правят само последното и са превърнати в рекламни отдели. Ако в частния сектор това може по някакъв начин да се приеме, в обществените е недопустимо.
От години се задълбочава тенденцията пресцентровете да се изживяват като господари на информацията. Симпатичните журналисти получават жокери или бързи и точни отговори на въпросите си, а останалите - на кого му пука за останалите? На пресцентровете - не. А как се става симпатичен журналист? Няма да се впускам в обяснения, защото това би било грубо подценяване на читателите. Така лека-полека се обезличава журналистиката, а ако тя изчезне, вакуумът ще бъде запълнен от интернет. И тогава, ако съответните командни центрове са си го поставили за цел, може да се стигне дотам, че човек да не вярва, че този, който вижда сутрин в огледалото, е самият той. Един прекрасен нов свят!
Дали вчерашният скандал ще има положителна роля? Дали ще промени поне малко работата на пресцентровете въобще? Не е сигурно, но ако се случи, имало е смисъл от него. Защото проблемът не е бележката срещу прекрачващите който и да е вход на общината журналисти. Тя е само симптом на заболяването - както обривът при варицелата.