Още едно знаково русенско име се записа в дългия списък на небесните ангели, които правят земния ни живот по-поносим с представата, че „след това“ е по-прозрачно и по-уютно. 
В Сряда си отиде от прозаичната земна горчивина Петър Петров - човекът, който десетилетия наред беше секретар на Клуба на дейците на културата и когото стотици артисти и ценители на изкуствата знаеха просто като Петьо Клуба. 
Дълги години той беше този, който всеотдайно и с цялото си сърце пазеше духа на Клуба, като караше всеки гост - музикант, писател, актьор, художник, естет, ценител, утвърден или прохождащ талант - да се чувства на точното място и сред точните хора. 
Как беше опазил способността да вижда у хората единствено доброто и дарбата и да подминава великодушно всяка слабост или плевел, като дори и от тях успяваше да отгледа билка и искра? Това знаеше единствен той. 
А за нас ще остане светлата тайна на привилегията да помним, че той беше истински и че сме имали късмета да споделяме с него възторзи и съмнения. 
„В забързаното си ежедневие често забравяме да благодарим на хората, които са покрай нас и помагат пътят ни да е по-лек. Близки, които без натрапчиво да се месят в живота ни, отварят неподозирани врати пред нас. Приятели, които вместо да те критикуват за слабостите, акцентират върху добрите ти качества, с което в моменти на слабост ти дават криле да продължиш. Петьо беше такъв човек и приятел“, се казва в скръбното сбогуване на КДК с Петър Петров.
Светлина по пътя, Петьо!