В навечерието на рождественските празници храмовете са тържествено украсени и в тях звучат песнопения и вълнуващи евангелски текстове, които подготвят православните за предстоящото събитие - раждането на Спасителя. За вярващите атмосферата на тиха празничност и смирено възпяване на чудесата Божии е търсена и целебна, тя им носи утеха и светлина. Те са свикнали да възприемат всичко, което според свещениците се определя като „благоукраса“ на църквата и някак не се вглеждат в детайлите и не се замислят кой, кога и как е сътворил с ръцете и с душите си дърворезбите, изрисуваните икони и другите елементи от храмовия интериор - възприемат всичко това като закономерна даденост, присъща на църквата, като неотменна част от това, което представлява молитвеният дом. 
Знайно е, че през периода на Възраждането най-прочути са били майсторите дърворезбари, зографи и строители от няколко български школи - Дебърската, Банската, Самоковската, Тревненската и Калоферската. Майстори, придобили и усъвършенствали уменията си най-вече в две от тях - Тревненската и Дебърската, са вложили своята дарба и в десетки храмове в Русенската епархия.  
На фона на това малко незаслужено остават в сянка и талантливи мъже от Русе, чийто майсторлък и вдъхновение мери ръст с именитите автори на резбованите иконостаси и архиерейски тронове и с изписаните ликове на светии по стените на черквите в епархията. 
Съдбата ми предостави щастливия случай да представя в Русе и Разград двата тома на „История на храмовете в Русенската епархия“, събирани и подреждани грижливо, с отговорност и преданост към вярата и към вярващите от архимандрит Виктор Мутафов, който е изследвал историята и е описал днешното състояние на всички църкви, параклиси и манастири в епархията. Докато четях увлекателно написаните исторически статии за всеки храм, ми направи впечатление, че сред хората, оставили майсторлъка и сърцето си в благоукрасяването - онази звучна дума! - има и немалко талантливи русенци или хора, които са развили и разгърнали дарбата си благодарение на Русе. Разбира се, те не са чак толкова многобройни и толкова известни, за да бъде обособена специална Русенска школа - макар че мнозина от тях са били канени да работят по църковните интериори не само в престолния град, но и в други населени места. Но няма съмнение, че 
Русе е казал своята дума и по отношение художественото оформлeние на православни храмове 
и че вдъхновението на тези даровити хора днес е една от причините християните да се изпълват с приповдигнати чувства по време на молитва и празнична литургия. 
Един от тези майстори е Георги Генов, който е работил през първата половина на миналия век. Когато през 1937 година става ясно, че е наложително да се изработи нов иконостас, който да замени стария и прояден от дървояди в най-дълголетната русенска черква -  катедралната „Света Троица“, Георги Генов е майсторът, който е изработил 12 резбовани дървени колони, пиластрите и две конзоли. Пак той е автор на прекрасния иконостас в русенската църква „Света Петка“, който е бил завършен през 1942 година. Иконостасът напълно хармонира с великолепието на този храм, построен през 30-те години на 20 век по проект на архитект Любен Динолов (отново русенец!), като конструкцията представлява своеобразна сполучлива реплика на един от архитектурните шедьоври на Първата българска държава - Кръглата църква в Плиска, столицата на царството на Симеон Велики. Възпитаникът на русенското Столарско училище е изработил двете певници и двата малки иконостаса, така наречените проскинитарии.
Интересен детайл съобщава в своето мащабно изследване архимандрит Виктор. След като е готов, иконостасът на Георги Генов не е бил лакиран и след известно време на места по дървото се появяват пукнатини. Така четири години по-късно, през 1946-а, настоятелите на „Света Петка“ канят друг русенски майстор дърворезбар, Ганчо Стоянов, да лакира иконостаса. Ганчо Стоянов също е завършил авторитетното за времето Столарско училище, той е сред създателите на русенската Задруга на майсторите на народни художествени занаяти, на която години наред е бил душа и съвест. Стоянов заедно с резбаря Стоян Баев изработват през 1947 г. иконостаса и два проскинитария за храма „Св. Иван Рилски“ в Малко Враново. Георги Генов резбова също иконостаса, архиерейския трон и проскинитария в църквата „Св. Успение Богородично“ в село Красен.
Създадено през 1895 г. по специално поръчение на Министерството на търговията и земеделието от чеха Йосиф Вондрак, 
Столарското училище обучава и насърчава талантливи момчета да карат дървото да пее 
и да разцъфтява в приказни цветя, птици и библейски сюжети. 
Иконостасът на друг русенски храм - „Св. Възнесение Господне“, който датира от 1911 година, е изработен от други двама русенски майстори. Това са Никола Пенев, който се е занимавал със столарство, и Никола Въжаров - дърворезбар. И двамата са работили в столарската работилница на Леон Пинкас (близък родственик на Маркус Пинкас, който през 1894 г. довежда в Русе семейството си от Видин заедно с деветгодишния си син Юлиус Пинкас, бъдещия художник със световна слава Жул Паскин). Иконостасът е изработен от „хубав и чист чамов и липов материал, лакиран с орехово лустро, за да не се боядисва“, за него майсторите получават 2000 лева. През 1947 г. за храма са купени архиерейски трон и два по-малки иконостаса, които са направени от липово дърво и са изработени от ученици и учители в Столарското училище, за съжаление, имената им не са известни.  
За друг русенски храм обаче - „Успение на пресв. Богородица“, се знае, че в изработването на иконостаса („от липово дърво, което да наподобява орех“) е взел участие и самият директор на Столарското училище - Бижо Бижев. Роден е в Котел, но завършва училището, на което впоследствие става и директор за 22 години, като междувременно специализира тапицерство и декоративно изкуство в Австрия, а след това столарство и вътрешна архитектура в Нюрнберг, Мюнхен и Виена. Заедно с Бижо Бижев по иконостаса на „Успение Богородично“ работят също Карл Матей, Марко Радулов и Васил Чушков. 
Майстори от Столарското училище изработват иконостаса и на храма „Св. Архангел Михаил“. Учителят по дърворезба Петър Кънчев и майсторът резбар Иван Крачунов правят иконостаса в църквата в Бабово, където камбаната с тегло 400 килограма е отлята от русенския камбанолеяр Марин Русев, който я окачва там през 1911 година. 
Много свои творби в различни църкви е оставил 
дърворезбарят Стефан Стоянов - Марангоза от Могилино
През 1900 г. той изработва иконостаса в село Батишница, където иконите са изписани от Георги Каракашев и Иван Йонков, прави дървените светилници пред царските двери в църквата в село Белцов, иконостаса и владишкия трон в Беляново, дърворезбованите елементи в иконостаса в Бистренци, иконостаса от орехово дърво в масивната каменно-тухлена еднокорабна базилика „Успение Богородично“ и иконостаса, двата проскинитария и архиерейския трон в „Св. Петка“ в Борово. Пак марангоза /думата е турска и означава дърворезбар/ Стефан Стоянов е автор на малък иконостас и царските двери в храма „Св. Димитър“ в Дряновец, които преди няколко години бяха откраднати. Негово дело са също иконостасът и архиерейският трон в родното му село.
Не са малко и именитите русенски художници, рисували иконите в църквите. Отново в „Света Петка“ изображенията на светите персонажи са дело на видни български живописци, които са гордост за Русе. Иконите в иконостаса са на живописеца Георги Каракашев, неговият колега Тодор Янков е автор пак там на 11 икони със събития от Светото писание и на 13 празнични икони. В църквата има и икони, създадени от друго голямо име в изобразителното изкуство - родения в град Елена, но след завършването на Художествената академия заживелия в Русе Никола Пиндиков. 
Причината Пиндиков да избере Русе се нарича Олга - млада русенска лекарка
като тук художникът първо започва работа в креватната фабрика „Карпати“, но след това е назначен като учител, а през 1946 г. става и директор на гимназия „Княз Борис“. 
Като зографи се отличават също художниците Янко Кузманов и Стоян Великов, работили по зографисването на храма в Долапите. Михалаки Сергиу е рисувал в църквата в Средна кула, четири големи и 13 малки икони за църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Кубрат (там той работи заедно с Йонко Попдимитров и Георги Атанасов (също от Русе). Сергиу (споменаван и като Михаил Стерия) рисува също шест икони за храма в Мартен, както и единайсет икони „за целование“ в „Успение Богородично“ в Николово, където Янко Кузманов изографисва дванайсет празнични икони и позлатява царските двери. Пак Кузманов е автор на библейски сцени над олтара в църквата в Ново село и иконите в Пет кладенци, където разпятието, иконостасът, архиерейският трон и двата проскинитария са на Марангоза.  
Тодор Янков зографисва през 1940 г. осем големи и дванайсет малки икони, а също и „Тайната вечеря“ и икона на Спасителя за архиерейския трон в църквата „Св. Възнесение“ в Голямо Враново. 
Линията на русенско участие в зографисването на храмове продължават и в по-ново време други художници
Един от малкото останали незографисани храмове бе „Св. Николай“, известен също като Руската църква. През периода от 1992 до 2002 година с тази задача бяха натоварени Пейно Пейнов, Ясен Янков и Иво Йотовски. Приблизително по същото време, през 2000 година, по идея на русенския „Лайънс клуб“ са поставени витражи от цветни стъкла, като техен автор е русенецът Лъчезар Дочев, който е дипломиран със специалност „Витражи“ в Художествената академия в латвийската столица Рига. 
Факт е, че русенските майстори са канени да резбоват и зографисват и за църкви в другите духовни околии на Русенската епархия - техни произведения има в Разградско, Поповско и Тутраканско, като не са един и два случаите, когато русенци са работили по тематичните храмови религиозни интериори, след като настоятелства и организационни комитети са оставали недоволни от работата на резбари и зографи дори от именити школи. Ще ми се да вярвам, че историци и изследователи ще проявят интерес към творците, чието дело е останало в полумрака на храмовете, а имената им са затрупани под пластовете на годините, и тези представители на русенското изкуство ще излязат от относителната анонимност и ще намерят своето място в пантеона на славата.