На 1 ноември честваме един от двата само наши празника. Да, ние, българите, наистина имаме два празника, които са различни, каквито другаде не се отбелязват - Деня на народните будители и Деня на българската писменост. С Деня на будителите почитаме хората, които някога, преди близо две столетия, са почувствали, че ако народът продължава да пребивава в състояние на унила дрямка, това ще бъде пагубно за него. И са подострили перото, за да напишат своите проникновени слова, а други са потеглили на дълъг път през тръни и камънаци, за да донесат тези слова до българите. И така да пробудят онова чувство, наричано със старинната звучна дума „свяст“ - без която човеците не са човеци.
Празникът на будителите, честван от 1909 до 1945 година, бе възобновен, както и много други удобно забравени поводи, преди няколко десетилетия. 
А напоследък стана модерно да се говори за съвременни, днешни будители. И се проточват дълги списъци с писатели, доброволци, еколози, общественици, неправителствени организации, спонсори, на които с лекота се приписва онова звание „будител“, което българите са дали на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Софроний Врачански, Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Христо Ботев. 
Нужно ли е отново да премерваме една почетна дреха от духовния гардероб на миналото и да я префасонираме, за да я пригодим към съвременния силует? 
Така не изместваме ли смисъла на празника? 
Дали не се опитваме да си набавим и добавим самоочувствие и удовлетвореност, каквито може би смътно усещаме, че ни липсват? 
Не е ли по-важно да съхраняваме паметта за онези достойни люде, за онези истински будители, които във време на залостени врати и официални забрани, когато родните елити са слагали фесове и са прекланяли глава, са дръзвали да будят съвестта и заспалите български сетива, за да припомнят, че сме били народ и е време отново да станем народ? Да ги почитаме, да помним духовната им дързост и да се опитваме да я следваме - без да им натрапваме нашите щения, епигонски амбиции и патириотарски комплекси... И да живеем така, че след нови два века, примерно, поколенията да почитат и нашето време с нашите герои.  
Дали някой от така наречените днес съвременни будители може да изброи десет имена на онези самоотвержени хора? А дали някой от вас знае десет такива имена? 
Преди две години при поредното преброяване на населението бях шокирана от това, че в анкетата вече липсваше въпросът „Колко книги имате в дома си?“. Питаха за какво ли не - имате ли компютър, телевизор, пералня, но не и за книги! 
Боя се, че нашата духовност май наистина върви бавно, но неотвратимо към ако не колапс, то със сигурност към приспиване на сетивата и лакиране на мозъка до степен на билярдна топка. 
Как едно дете ще порасне с отворени очи и душа за болката, радостта, красотата, хармонията, съпричастието, ако не е прочело „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев, „Приключенията на Лукчо“ на Джани Родари, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичер Стоу, „Сърце“ на Едмондо де Амичис и „Пинокио“ на Карло Колоди?
Притеснявам се, че ако сега попитам кой е автор на „Малката русалка“, може да чуя само „името“ на русалката. Но, моля ви, запомнете, че тя не се казва Ариел. И че тя няма име - тя е просто малката русалка в прекрасната приказка, написана от един от най-дивните разказвачи Ханс Кристиян Андерсен - а не от екипа на филмчетата на Уолт Дисни! 
Иска ми се в дните преди Първи ноември, Деня на народните будители, да се обърна към вас, участниците в националния ученически конкурс за литература и журналистика на името на един от големите самотници в българската литература Стоян Михайловски, с думите на един друг велик руски писател, също отпреди близо две столетия: „Сейте доброто, разумното, вечното!“. И да пожелая на учениците, на учителите и ръководителите на творчески школи и ателиета - и на всички: Четете! Четете! Четете! След това писането - а и живеенето по принцип - е по-лесно и по-успешно! 
Словото е произнесено при връчването на наградите в 16-ия Национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика „Стоян Михайловски“ в края на миналата седмица. Нели Пигулева беше председател на журито.