Людмила от България обяснява на руски името си: „люди - мила“ - мила към хората. Людмила от Украйна, която живее сега у русенските си приятели в квартал „Чародейка“, едва успява да поеме дъх от вълнение, докато казва - и аз, и аз... 
Двете Людмили са част от групата украинци и българи, които се запознаха по повод Световния ден на възрастните родители и възрастните хора - 23 юли. Денят е обявен по инициатива на Папа Франциск и се отбелязва по света за трета поредна година. 
25 бежанци от войната в Украйна и техни български връстници участваха в срещата в Хуманитарния център на „Каритас“ в Русе. Украинските бежанци останаха да живеят у нас след началото на войната и идват в „Каритас“ за помощ и подкрепа, оказвана от мрежата на „Каритас“ в България със съдействието на Католически служби за помощ. Българите живеят в Русе и посещават Центъра за социална рехабилитация и интеграция и Дневния център за пълнолетни лица, управлявани от Фондация „Трета възраст“. Най-младият участник в срещата бе на 17 години, а най-възрастният - на повече от 80. 
Да има мир и любов, да се уважават хората помежду си, да бъдат състрадателни и милостиви - това наричаха възрастните хора, докато разказват за себе си и съдбата си, за своите имена и значението им.
„На различни места е хубаво, и тук, в Русе е много, много хубаво, но все пак у дома е най-прекрасно. Мечтаем да се върнем вкъщи, когато тази ужасна война свърши“, споделя Нина от Киев. И русенските й връстници я разбират. „Ние избягахме от една зловеща беда, бяхме самотни и уплашени, а тук в Русе намерихме приятели, които помагат - и на нас, на децата и внуците ни“, открива сърцето си Евгения. „Да не сме сами, защото самотата тежи най-много, от Пловдив съм дошъл тук и слава Богу, че се грижат за мен“, доверява Цвятко. „Топло и светло да бъде за всички - това съм правил през целия си живот досега, докато работя в мините на Донецк, това пожелавам и на вас с благодарност“, усмихва се Михаил.
Срещата завърши с песни - българите учиха украинците на „Аз се подмладявам, ти се подмладяваш, той се подмладява...“, а после заедно превеждаха думите на украински и руски. Всички си тръгнаха и със скромни подаръчета - символ на бъдещото приятелство. И с обещанието наесен да се видят отново.