Проектите на Регионалния исторически музей за археологическо проучване на късноантичната и средновековна крепост Кале Широково и близко разположената кула в местността Манастира са одобрени от Министерството на културата и проучването им ще бъде финансирано и това лято.
Миналата година късноантичната и средновековна крепост на естествено защитен скален нос при сливането на реките Баниски и Черни Лом изуми археолозите, които проучиха участък от основната крепостна стена с прилежащата й кула номер 2 и протейхизмата (спомагателна стена) на късноантичното укрепление.
Разкритите стени смайват със своите размери и техника на градеж. Изградени са с дълги до 2 метра каменни блокове, върху които археолозите откриват множество знаци от древните майстори каменоделци. Документираната широчина на крепостната стена и кули е от 3,50 до 4,80 метра, което я превръща в най-широката известна понастоящем крепостна стена в днешните български земи. Благодарение на мощната си укрепителна система изграденото в средата на V век укрепление успява да преживее аваро-славянските нашествия от края на VI век, превръщайки се в една от трите засвидетелствани крепости в долината на Русенски лом с регистриран живот в първата половина на VII век, съобщи при представянето на резултатите от експедицията уредникът от отдел „Археология“ в Регионалния исторически музей Деян Драгоев.
Наред с новината за финансирането на разкопките музейт припомни и годишнината от рождението на Карел Шкорпил /15 юли 1959 г./, в чийто труд „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“, публикуван през 1914 г., е публикувано първото известие за Кале Широково, придружено с окомерен план на видимите тогава археологически структури. Въз основа на представителния вид на крепостните съоръжения и разстоянията между отделните крепости, Карел Шкорпил предполага, че видяните от него руини следва да се свържат със споменатия през XII век от арабския учен и географ ал-Идриси важен търговски град Агранзинос.