С концерт и две изложби в Русе ще бъдат отбелязани 80 години от спасяването на българските евреи. Събитията ще се състоят на 18 май от 18 часа в културен център „Дом Канети“, съобщиха организаторите от Русенската опера, Художествената галерия, международното дружество „Елиас Канети“ и Държавна агенция „Архиви“. 
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. 
Публиката ще може да види изложба с творби на български художници с еврейски произход от фонда на Русенската галерия. Ще бъдат представени картини на Ана Крамер-Бехар, Марко Бехар, Жак Авдала, Елиезер Алшех, Давид Перец, Йоан Левиев, Андрей Даниел, Греди Асса, Петранка Кац и други.
Държавна агенция „Архиви“ ще представи и документалната изложба „Осъждане и спасение - съдбата на българските евреи 1940-1944“ /представяме я отделно/.  
В програмата е предвиден и концерт, който ще бъде изпълнен от инструментален ансамбъл „Енигма“ към Русенската опера в специфичния музикален стил „клезмер“. 
Това е характерен за еврейската народна музика на ашкеназките общности Източна Европа стил. Той е изключително интересен и богат на интонационно многообразие, съчетал още през XIX век елементи от балканския фолклор.      
Концертната вечер със специфичната си и непозната за България програма ще потопи публиката в интонационните национални многообразия, които еврейската музикална култура е акумулирала през дългите пътувания на еврейските малцинства през различни държави и през различни исторически епохи. Това многообразие се пречупва през уменията и виртуозната техника на музикантите от оркестъра на Русенската опера. Инструментален ансамбъл „Енигма“ е в състав: първа цигулка - Мила Иванова, втора цигулка - Клавдия Боровик, Виола - Галина Косева, виолончело - Пламена Величкова, контрабас - Росица Симеонова, първи кларинет - Здравко Саралиев, флейта - Надежда Андреева, както и с участието на Нели Петкова - сопран.
Изпълнителите ще разкрият красотата на клезмер - изключително интересен и богат на интонационно многообразие стил, съчетал още през XIX век елементи от балканския фолклор. След пренасянето на клезмер-стила в САЩ, той добива облика на етно-джаз, а специфични аранжименти за камерни и големи оркестрови състави с класически инструменти го доближават и до стила на класическата музика.