Служителката на Държавното горско стопанство в Бяла Десислава Цветкова първа попада на следа, че изчезналите през периода 1750-1850 година бобри са се завърнали у нас. В края на септември 2020 година тя намира паднала гигантска хибридна топола на брега на река Баниски Лом, отсечена така, все едно големият ствол е бил в гигантска острилка за моливи. На 19 март 2021 година екип от служители на същото горско стопанство намират втора „отсечена“ по същия начин топола и странни следи от неизвестно зверче. Това води до проучване през 2022 година на преподавателя в Лесотехническия университет д-р Николай Коджабашев и Милен Игнатов, служител на Горското стопанство в Бяла, при което са установени над 32 находища на вида евроазиатски бобър, документирани с фотоматериали.
Това бе съобщено по време на първото честване в България на Международния ден на бобъра - 7 април, чийто домакин беше Регионалната инспекция по околната среда и водите.  
Д-р Коджабашев съобщи за наличието на 100-150 териториални семейни групи, включващи между 400 и 600 индивида, окупирали Дунавските острови, като най-високи концентрации има в Силистра, Русе и Никополския архипелаг по река Дунав. Хипотезите  за мистериозната, масирана поява на вида са няколко - принадлежността към дадена територия, конспирация за нелегален внос или „непредвидена услуга“ на румънските съседи.   
В света има два вида бобри - северноамерикански и евроазиатски. И двата са умели конструктори, хидроинженери и разумни лесовъди. Имат структуроопределяща роля за пълноводието на реките, биологичното разнообразие, богатата ихтиофауна и др.
 Вече е задействана процедура евроазиатският бобър да бъде обявен за строго защитен вид, решението зависи от парламента. Сред амбициозните цели на д-р Николай Коджабашев и съмишлениците му са включване на вида и в Червената книга на България, в Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и много други инициативи за опазване на завърналия се у нас след близо два века втори по големина гризач в света след южноамериканската капибара.