Колко високи са търговските надценки на веригите и наистина ли достигат 90 и повече процента както се твърди? „Утро“ направи проверка, използвайки официалните данни от последните финансови отчети на няколко национално представени компании, както и на две регионални. Резултатите са каквито може и да се очакват - колкото си по-голям, толкова надценката е по-висока. Но все пак е поне три пъти по-ниска от широко прокламираните 90 и повече процента. Тук обаче трябва да се направи задължителна уговорка - данните са за  2021 г., последната за която има официална информация.
„Кауфланд България“ реализира продажби за 1,864 млрд. лева. Балансовата стойност на тези продадени стоки, т.е. сумата, за която са закупени, е 1,356 млрд. лева. 
И средната надценка се получава 37,4%, доста сериозен марж, носещ отлични печалби на компанията от 120 млн. лева. „Лидл България“ е продал стоки, закупени за 1,165 млрд. лева, за 1,546 млрд. лева, т.е. е работил със средна надценка от 32,6%. Подобен е и резултатът на българската верига ЦБА - покупна цена на стоките 113 млн., продажна - 150 млн., 32,9% надценка.
При местните търговци ситуацията е по-различна. Една от русенските вериги реализира продажби за 66,07 млн. лева при доставна цена на стоките 53,2 млн. или надценката й е 24%. Още по-скромен процент отгоре слага друга русенска верига - средно 11,5% (продажби за 17,2 млн. лева при доставна цена 15,4 млн.).
По-малките надценки съвсем не означават автоматично, че и крайните цени са по-ниски, макар че и такива случаи със сигурност има. Колкото по-наедро се пазарува, търговските отстъпки са по-големи, така че „Кауфланд“ и „Лидл“ обикновено плащат по-малко за една и съща стока от местните вериги. Те обаче не са склонни заради това да намаляват надценките си, а и защо да го правят, когато стоките се купуват. Големите правят и икономии от мащаба. На всеки служител в „Кауфланд“ се падат продажби за 265 хил. лева, докато в малките вериги те едва достигат 150 хил. лева. Затова другите разходи на големите, включително и за заплати, отнемат по-малък процент от печалбата. 
В условията на пазарна икономика държавата не може да се меси в търговската политика на компаниите и да определя коя надценка е нормална и коя не. Това, което трябва да направят институциите, е да осигурят условия за истинска конкуренция между търговците. Защото „Кауфланд“ и „Лидл“ са собственост на един и същ германски концерн, а най-големите им конкуренти у нас са също германските „Метро“ и „Билла“. Може да се провери дали ценовите им политики не се съгласуват и припокриват. Това е работа на Комисията за защита на конкуренцията. Но тези надценки са по-скоро нормални. По данни на финансовия портал CSIMarket маржовете в производството и продажбата на храни са се увеличили в световен мащаб от средно 19% до 29% за последните 2 години. Което означава, че и производители, и търговци се презастраховат срещу бъдещата инфлация, изисквайки по-високи цени.