Екосхемите в Стратегическия план за развитие на земеделието в България са неработещи, дефектни и обречени на провал. Това смятат осем фермерски организации в сектор „Плодове и зеленчуци“, които споделиха вчера притесненията си на пресконференция в БТА. Според браншовите организации Планът е с по-ниски ставки за подпомагане за реалните производители срещу повече възможности и условия за непроизводствени направления, улесняващи източването му. Екосхемите са 8 на брой и са съвсем нови за българските земеделци. ЕС насочва към тях 25 процента от общия бюджет - над 1 млрд. лева, който, ако не бъде усвоен, се връща.
Позицията на Министерството на земеделието и храните е, че то не може да отвори за преразглеждане Стратегическия план само месец след одобряването му, защото това би било срамно. Да, но ние искахме промени още преди изпращането му в Брюксел. Алармирахме многократно, че е пълен с нередности и неправилно разпределение на бюджетите по екосхемите и формирани ставки. За съжаление, от министерството смятат, че е недостойно да променим Плана в момента, въпреки че знаят за грешките в него, заяви председателят на Съюза на Дунавските овощари Николай Колев.
Схемата за екологично поддържане на трайни насаждения е подобна на тази, която се прилагаше в стария програмен период със ставка 32 лева. Изискването беше да не се обработват междуредията на трайните насаждения, те да се поддържат затревени и клоните да се натрошават вътре, което да допринася за намаляване на ерозията на почвата и запазване на хранителните вещества. Тази екосхема в новия програмен период вече е с едногодишен ангажимент. Ставката е намалена с близо 30% - от 32 на 22 лв./дка, но за сметка на това многократно са завишени изискванията към земеделския производител. Освен че не трябва да обработва междуредието, той вече трябва да обработва реда, което при силно наклонени терени е трудна задача. Трябва да се засаждат тревни смески, които са допълнителен разход. Тревата трябва да се поддържа достатъчно ниска, което изисква неколкократни обработки през годината. В крайна сметка един земеделски производител ще акумулира 50 лв./дка преки разходи. Да не говорим за инвестицията за техниката, с която да направим тези обработки. Насреща ще получим като компенсация 22 лв./дка, поясни Колев.