Преди повече от 100 години изследователят Карел Шкорпил обикаля долината на Русенски Лом и от известните днес антични селища, светилища и некрополи събира бронзови статуетки, изображения на Тракийския конник, плочи със Зевс и Хера, Аполон, Артемида и Венера, които свидетелстват за култа към тези божества. Оброчна плочка с релеф на Митра показва наличието на Митреум в околностите на Сексагинта Приста. 
Всички ценности Шкорпил изпраща в уредения тогава Народен музей в София, като сред тях има и експонати, намерени с помощта на сина на Баба Тонка - Никола Обретенов. Изследователят посещава и мястото, където се сливат Бели и Черни Лом, но тогава все още не са открити надписите, които свидетелстват за значимо светилище на богинята Диана. В три от тях, които се пазят в русенския музей, се споменава епитетът на богинята Диана - Плестрензис, а в единия от тях, разчетен скоро от епиграфа Николай Шаранков, е записано името на божеството на река Лом - Плестър. Това означава, че траките са наричали реката Плестър, а тракийското селище под днешния град Русе - Плестридава.
Проучванията на Шкорпил на историческите места и превръщането им в археологически обекти водят до образуването на Археологическата сбирка в Мъжката гимназия в Русе през 1902 г., създадена и с творческия принос на брат му Херменгилд. Заедно със старините Шкорпил описва и флората и фауната на региона, като се опира на публикациите на естествоизпитателя Васил Ковачев, който е учител в Мъжката гимназия и формира Сбирка по естествена история. На основата на тези две колекции се създава музеят в Русе.
За всичко това разказва и представя непоказвани артефакти изложбата „Намерено от Шкорпил“, която ще бъде открита днес от 18 ч в зала „Княз Александър т“ на русенския Исторически музей. Тя е посветена на 120-тата годишнина от неговото създаване, а артефактите са предоставени от фонда на Националния археологически институт с музей към БАН.