Честит празник, хора от Малката Виена. И на вас, които провиждате града като проводник на европейските влияния в татковината отпреди два века. И на тези, дето живеем тук, защото пъпът на любовта ни е хвърлен в Дунав.
Нищо, че ходим по разкопани улици. Рано или късно ще спрат да ровят асфалта. И маркировката ще се наслои, релефна от постоянство. Да, контейнерите за смет са гадни и грозни. А обрахте ли отпадъците около вашата къща? Как са цветята, дето ги засадихте пред блока? Колко пъти отидохте да се изкажете на публично място, различно от пустословните онлайн страници? 
Развейте сините знамена с жълтите звезди. Не мислете за Европа като за сандък жълтици, дето сме седнали на него, а сме хвърлили ключа в блатото на корупцията. 
Пипнете личната си карта и се сетете, че с нея минавате границите на този съюз, ако ще и той да ни спуска политическите шенгенски бариери.
Спомнете си времето, когато след зелените паспорти Мостът беше задръстен от наносите на миналото.
Децата ви къде учат? Целунете ги и си спомнете за времето, когато езиковите гимназии бяха запазена територия за поколенията на пагоните и партийните книжки.
Хапвате си шоколад, нали? И помните опашките за банани - ако не сте се редили на тях, родителите ви са ви разказали поне веднъж.
Да, знам, и аз се дивя на олиото от пет лева. Но като понечите да отворите уста, за да подкрепите диктатори и войнолюбци, сетете се за мирните лазурни брегове на летните си ваканции. И обичайте, обичайте тази Европа. Защото друга нямаме. И защото сме взели назаем тази земя от децата си. А луди ненормалници я изнасилват със заплахи за нашия собствен живот.
Мислете - и на празника дори.
Честит празник, граждани на Града на първите неща. Да бъдем първи отново - да осъзнаем европейската си принадлежност. С европейците, а не с неандерталците.
П.П. Косете и поливайте, косете и поливайте. Сега му е времето.