Русе ще се конкурира с Варна и Велико Търново за 277 252 094.46 лева за подобряване на средата на живот по новата програма „Развитие на регионите 2021-2027 г.“ (ПРР). Средствата в размер над 1 милиард лева са планирани за следващите 7 години. 850 млн. лв. са осигурени от Европейския фонд за регионално развитие, а 199 млн. лв. са национално съфинансиране. Това съобщи пресцентърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
От тази огромна сума, която може да преобрази всеки град и регион, ще могат да се възползват 10 общини, определени за основни центрове за растеж. 
Освен Русе, в своеобразния европейски План „Маршал“ са включени Видин, Плевен, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Общините са обединени в четири градски клъстера, а общото финансиране е разпределено между тях.
Русе е в клъстер с Варна и Велико Търново.
Разпределението на парите ще става на състезателен принцип - по-активната община ще може да усвои и по-голям дял от бюджета на клъстера. Но освен да се състезават, градовете могат и да обединяват усилията си при кандидатстването и изпълнението на проектите, за да постигнат по-значими резултати и силен ефект за съответната територия.
За финансирането има две задължителни условия.
Първото е мерките, които искат да приложат, да бъдат предвидени в плановете им за интегрирано развитие, които са разработени от общинските власти при спазване на подхода „отдолу-нагоре“ при предлагането на проектите.
Второто условие е проектите за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура да съответстват на картите за нуждите в сектора, изготвени от съответните държавни органи, и те да се отразени в плановете за интегрирано развитие.
Кандидатите от всяка от общините сами решават за какви проекти да кандидатстват. Ресурсът във всеки от клъстерите е достатъчен да покрие редица дейности, насочени към подобряване на градското развитие. Важно условие е всяко предложение да получи и подкрепата на гражданите, тоест да бъде обсъдено и прието с местното население.
Проектите могат да са за инвестиции за насърчаване на икономическата активност в съответния регион: инфраструктура за бизнес и предприемачество, вкл. изграждане на сгради, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за иновации и развитие на малки и средни предприятия.
Допустими за финансиране остават мерките, свързани със стратегията за саниране на сградния фонд с хоризонт до 2050 г. По линия на енергийната ефективност на жилищни и обществени сгради може да се изграждат системи за отопление и климатизация, интегрирани инсталации за възобновяема енергия на място, оборудване за съхранение на енергията, конструктивно укрепване на имоти, където е необходимо. Изграждането на зарядни станции за електромобили също е допустима дейност.
Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини, извън TEN-T мрежата, също могат да бъдат рехабилитирани или ремонтирани, както и да бъдат приложени мерки за пътна безопасност. Условие за получаване на финансиране за тази мярка е да се докаже нуждата от социално включване и икономическо развитие на общината.
Допустими и през новия програмен период ще са проектите за изграждане на зелена градска инфраструктура и повишаване на сигурността в обществените пространства. Това са обществени зони за отдих и зелени площи, зелена инфраструктура за сгради и междублокови пространства, повишаване на сигурността, подобряване на готовността на институциите да реагират в случай на инциденти, обновяване на квартали или специфични територии с неблагоприятни социално-икономически характеристики. Благодарение на тази мярка голяма част от населените места вече промениха своя облик със средства от досегашните оперативни програми за развитие на регионите.
Инвестициите в образователна инфраструктура за предучилищно, училищно и висше образование, включително изграждане на детски градини, също ще са допустими.
В новата Програма „Развитие на регионите“ запазено място има и продължаващата подкрепа за здравна и социална инфраструктура. Проектите за оборудване за предоставяне на интегрирани здравно-социални и социални услуги в общността за уязвими групи, възрастни хора, хора с увреждания или деца, вкл. детски ясли, остават допустими дейности.
Приоритетно ще се подпомагат мерки с пряк принос към прилагането на дейности от Плана за действие за изпълнението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Те трябва да са насочени към подобряване на регионалната трансгранична инфраструктура и достъпа до селските райони чрез изграждане и подобряване на II и III клас пътища; насърчаване на туризма в Дунавския регион, развитие на „Интелигентна дестинация „Дунав“; насърчаване на културното наследство в Дунавския регион, утвърждаване на концепцията за зелена инфраструктура на ЕС в Дунавския регион.