Десетки образци на мартеници и разкази за трансформацията им през годините може да се видят в залите на Историческия музей, като част от изложбата „Първомартенски празници“, която беше открита снощи.
Както „Утро“ писа, според русенските изследователи размяната на мартеници е продукт на Модерността, а не е наследена от традиционната фолклорна култура. В експозицията може да се видят различни тематични групи от миналото и съвременността. Проучването е ценно заради фокуса върху съвременните измерения на празничността. Според изследователите мартеницата е възприемана като един от символите на националната ни идентичност, а носенето й и днес е белег за българско културно самосъзнание.
Инициативата „Посади си мартеница“ на русенския Екомузей предложи на децата фигури на мамут, корморан, бухал и пеликан от ръчно приготвена хартия със семена на пролетни цветя. В други градове на страната стават актуални „живи мартеници“ на преоблечени хора, има и мартеници, които кандидатстват за Гинес - всички тези интересни практики са регистрирани в проучването и изложбата.
През 2017-а година мартеницата и първомартенските практики са вписани като мултинационална номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония в списъка на Юнеско за нематериалното културно наследство на човечеството.
Експозицията отразява проучване на русенските етнографи по проект, подкрепен от Национален фонд „Култура“. Ръководител на проекта е Искра Тодорова, а консултант е проф. д-р Николай Ненов. В проучването се включиха и етнографките на русенския музей Десислава Тихолова, Биляна Тодорова и д-р Стефана Йорова.