Русенското спортно училище има своя нов олимпийски медалист. Възпитаничката на „М-р Атанас Узунов“, започнала пътя си към върховете в борбата под ръководството на Сава Савов в русенския клуб „Юнак-Локомотив“ - Тайбе Юсеин, спечели вчера бронза на тепиха в Токио в категория до 62 кг., след като за по-малко от минута стигна до технически туш срещу рускинята Любов Овчарова.
Един от най-развълнуваните зрители на схватката беше на 12 000 километра от японската столица. Това бе майката на елитната ни спортистка Селиме Адем, която  стиска палци пред телевизора в Русе заедно със сестра си. Селиме Адем бе в града в подготовка за сватба в семейството, заради която е пристигнала от Германия. Първоначално дори мислела, че няма да успее да види мача, но в кафене в центъра отзивчиво й осигурили тази възможност. Сватбеното тържество е днес, а медалът на Тайбе идва като истински подарък за близките.
„Много се радваме на нашата шампионка, винаги си е шампионка. Много се радваме. Даже не разбрахме как бързо свърши срещата. Не съм й звъняла вчера, не исках да я притеснявам, не исках да я разконцентрирам, ама сега вече ще можем да й звъним. Първото, което ще й кажа, че много я обичам, и да ми дойде на гости“, радваше се развълнуваната майка.
Родното село на Тайбе - Мъдрево, и община Кубрат вече подготвят тържественото посрещане на своята шампионка. Първи поздравления за победата към Тайбе бяха отправени от кмета на Община Кубрат Алкин Неби, кмета на Мъдрево Салим Мустафа и Мустафа Кесман - пръв треньор и откривател на момичето с топли очи и железни мускули.
„Радвам се, че успях да покажа това, на което съм способна. Да, не беше големият финал, но все пак и бронзовият медал е медал. Надявам се това да е само началото. Искам да им благодаря /на хората в България - б.р./ - наистина бяха с мен през цялото това време, не само през последната година или в последните няколко, а от началото на кариерата ми. Благодаря на всички хора, които бяха и които все още са до мен и ме подкрепят. Този олимпийски медал е за брат ми, който наскоро имаше рожден ден. Пожела си медал, така че нямаше как да се върна с празни ръце“, каза самата Тайбе в едно от първите си интервюта след медала.