Най-големите български банки спряха откриването на депозити и преоформят съществуващите в разплащателни сметки. Това нанася пореден удар върху спестяванията на много българи, които трябва да вземат решение какво да правят с парите си.
Първият удар нанесе приеманата от поколения като банка на народа ДСК. В началото на годината тя спря да открива срочни депозити и впоследствие започна да уведомява своите клиенти, че ще преоформи влоговете им в разплащателни сметки след изтичане на падежа.
От 7 юли същото направи и Уникредит Булбанк. Това са най-големите банки у нас, така че техният пример най-вероятно ще бъде последван от всички. Всички те са задръстени с пари, които не могат да пласират на кредитополучатели и затова трябва да ги държат в БНБ при отрицателна лихва от 0,7% годишно.
Депозитите с почти нулеви лихви отдавна губят състезанието с инфлацията и покупателната им сила се топи от година на година. Преобразуването им в разплащателни сметки ще ги направи губещи и номинално заради таксите, които банките начисляват за поддръжката им от порядъка на 2-3 лева месечно. В Банка ДСК например тази такса е 2,50 лева месечно, така че годишно парите в разплащателната сметка ще намалеят с 30. Ако спестяванията са от порядъка на 300 лева, значи ще олекнат с 10 на сто. 
Какво може да направи човек, за да си спести тези неприятни такси? И къде занапред да държи спестяванията си?
Изборът не е особено голям. 
Ако сумата е малка, до 1000 лева, най-простото решение е парите да се изтеглят и да се приберат в вкъщи в използвания масово бурканбанк. Тази операция пак няма да излезе без пари, ще ви начислят такса. А така се излагате и на риск вместо да губите по малко всяка година да останете без парите наведнъж, в случай че ги надуши някой крадец. 
Банките всъщност ще ви предложат алтернатива. Вместо да губите от разплащателния влог, да вкарате спестяванията си в някой от техните инвестиционни фондове. Парите трябва да се впрегнат в работа и да носят ползи за собственика си, това наистина е така и инвестирането е начинът да се направи. Правилният избор обаче е труден и трябва да се избегнат множество подводни камъни. Трябва да се помни, че парите във фондовете не са гарантирани от държавата както депозитите и разплащателните сметки. А инвестициите понякога може да са губещи.
Когато банката ви предложи да вкарате парите в някой фонд, поискайте да видите резултатите му за последните 5 години.
Учудващо, но костюмарите с петцифрени заплати, управляващи фондовете, много често се справят изключително зле, дори когато пазарът върви нагоре и да се печели е лесно. Попитайте има ли такси за покупка и продажба на дяловете и дали в условията на фонда има ограничение на загубите - някои от тях гарантират, че ще запазите поне 90% от първоначалната инвестиция.
Ако смятате, че парите ще ви трябват в близките 1-2 години, изберете фонд, който инвестира в депозити (чуждестранни, където лихвите са положителни) и краткосрочни облигации с фиксирана доходност, чиято цена не може да се понижи много.
Ако хоризонтът ви е по-далечен, потърсете фонд, който управлява парите пасивно, следвайки някой борсов индекс - европейските Euro stoxx 50 и Euro stoxx 600 или американските S&P500 и NASDAQ. В дългосрочен план акциите са най-доходният актив, но има и периоди на спад, които могат да продължат и повече от година.