Ауу, каква тежка група ни се падна, простенаха родните медии, след като се разбра, че ще играем в квалификационен поток с Италия, Швейцария, Северна Ирландия и Литва по пътя към световното първенство по футбол в Катар. Първият в класирането ще пътува директно за преобразената в приказка от петрола страна, а вторият ще се мъчи да се добере до квота през допълнителни баражи.
Ако се върнем преди 20-30 години, възклицанието щеше да е друго - ауу, каква приятна група, истински късмет!
Изключим ли вечната величина Италия, всички други отбори щяха да са лесна плячка на „лъвовете“.
Та нашият национален отбор се разправяше със Северна Ирландия, дори когато в отбора на съперника бе ярка звезда като Джордж Бест!
Швейцарците не ги брояхме за футболна нация, за нас бяха „скиори“ и „часовникари“.
Литва? Българите не се плашеха от СССР, пък дали щяха да се стреснат от тимче на бившата съюзна република? Изключено!
Сега обаче треперим, защото северноирландците били голяма сила, а преливащият от натурализирани албанци и косовари отбор на „скиорите“ бил класа в сравнение с нашия.
Докато хората работеха и се развиваха, нашите дремеха върху изсъхналите отдавна лаври от наистина изключителното, но останало в края на миналия век „незабравимо американско лято“ от 1994 година. Днес ирландци и швейцарци играят в отбори от Висшата лига на Англия. Ние нямаме нито един футболист от средна европейска ръка, даже Кирил Десподов бе изритан под наем от слабака „Каляри“ в „Щурм“ /Грац“/, а после го взеха в „Лудогорец“.
Сега велможите в Изпълкома редят нова колода с картите кой да е следващият национален селекционер. След като проспаха толкова години в първосигнално управление на футбола, крайният резултат е „Аууу, ама ние настина сме много зле!“.