След като шумно и тържествено бе открит паметникът на Васил Левски в Русе, като по една наложила се напоследък традиция мнозина си приписаха гордите заслуги за това, месец по-късно мемориалното място за поклонение пред паметта на Апостола представлява една не особено привлекателна гледка. 
Нападалите от околните дървета листа не са почиствани неизвестно откога - и вятърът ги е „премел“ и набутал под пейките пред паметника. Пак там се въргалят празни пластмасови шишета, хартийки, опаковки от вафли и сокчета и дори едно шарено плюшено цвете. Два изсъхнали букета „украсяваха“ постамента на бронзовата фигура на Апостола - докато жена на възраст не реши да махне отдавна увехналите цветя и да ги изхвърли, защото, както тя каза, „Не е редно по такъв начин да изглежда това място“. 
Най-странното вчера бяха половината дузина грамадни празни кашони, които бяха подредени от едната страна на площадката пред паметника. Групирани в две купчини, те оставяха място за проход - но какво е предназначението на кашонената арт инсталация остава неизвестно. 
Затова пък много по-малко въпроси предизвиква пространството около паметника и площадката. То е все в същия неприветлив вид, в какъвто беше и на откриването на 11 септември. Алеята, която отвежда към монумента, е все така разбита и позапълнена на две-на три с камъчета. Лампите, които трябваше да осветяват вечер фигурата на Левски, все още чакат да бъдат монтирани - а кабелите все така стърчат измежду дъските на пейките. 
С други думи, красивият замисъл продължава да е на етап „осъществен наполовина“ - изглежда така, сякаш някой е извикал: „Бягайте!“ и всички, които е трябвало да довършат цялостния ансамбъл, са избягали панически от мястото. 
Дали не трябваше скулпторът Даниел Кънчев да добави върху постамента на паметника онова пронизително обръщение на Апостола с четирите прословути въпросителни: „Народе????“?