Колко тежи диригентската палка и колко му е лесно на диригента да ръководи цял оркестър? Русенска опера предлага на жителите на Малката Виена сами да си отговорят на тези въпроси, при това да получат отговора, след като лично придобият впечатления. 
На 1 октомври точно в 12 ч пред входа на Доходното здание оркестърът на операта ще очаква... своя любител маестро! Диригентският пулт ще е свободен и готов да посрещне храбри почитатели на класическата музика, които от деца сдържат своя порив да се изправят пред музикантите с палката в ръка.
„Диригентската палка - този кралски жезъл на диригента-повелител на необятното кралство на музиката, ще попадне в ръцете на всеки, който пожелае да дирижира и да чуе съвсем отблизо как звучи нашият великолепен оркестър“, се казва в поканата, която вчера бе отправена към русенци. 
„Идеята е на младите оркестранти и на нашия също много млад главен диригент Димитър Косев“, каза вчера за „Утро“ оперният директор Иван Кюркчиев. „Музикантите отправят това красиво предизвикателство към изкушените  от класиката русенци. В момента се подготвя списък с дузина познати и обичани произведения, от които смелчаците ще могат да си изберат кое да дирижират. Ще звучат популярни творби на Моцарт, Шуман и други познати композитори“, каза Кюркчиев. 
Авторите на идеята припомнят, че Русе е градът, който е дал на България и на света имена като Васил Казанджиев, Емил Табаков, Милен Начев, Константин Илиев, Добрин Петков, Саша Попов, Илия Темков, Алипи Найденов, Георги Димитров, Михаил Ангелов и много други. Музикантите очакват на 1 октомври, който е Ден на музиката, пред тях да застане някой спотаен досега талант, който да ги увлече във вихрени темпа или да настоява за най-финото пианисимо. 
Пък кой знае, може да се появи и някой днешен „чичо Денчо“ с неговия мерак „да маха с клечката“ от безсмъртния разказ на Михалаки Георгиев - и така от личен опит да разбере лесно ли е. Както вероятно литераторите помнят, чичо Денчо иска от министъра да го „тури“ диригент - защото видял на площада „Един с тупан, друг със свирка, трети с тремпе, всеки по нещо на зор турнат. Ама, гледам, един стои пред них, па хванал една клечка, на, такава така, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам, па си мислим: „Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее - без мъка печалба!...“.