През смутната пролет 2020, когато върху възраждането на природата за нов живот падна тревожната сянка на новата световна напаст коронавирус, една пламнала в Русе искра на надеждата предизвика фурор. На 21 март русенският поет и журналист Живодар Душков сподели с приятелите си във фейсбук написаното два дни по-рано стихотворение „Нашият град днес“. В него минорното, тъжно, угнетено и дори малко плашещо начало е само прелюдия, мрачен фон на идеята, че животът е вечен и непобедим и оптимизмът е мост към доброто, а не  спасение за наивници. 
„Пак ще си весел!
Пак ще си ласкав!...
Пак ще си ти!
И ще живееш!“
Този финал превърна творбата на Живодар Душков в истинска сензация в социалната мрежа. Грабнати от стиховете, десетки хора, главно непознати, започнаха да ги превеждат и да ги споделят със своите приятели. Така буквално за дни „Нашият град днес“ зазвуча на 37 езика - от световните английски, испански, немски, френски и руски до специфичните аварски, ахмарски, урду, китайски и японски.
Днес тези преводи вече са събрани в книга. И както самият автор отбелязва, ако тя не е уникална, то едва ли има произведение с толкова много преводи за такъв кратък срок.
Всъщност няма.
„Утро“ също има свое малко място в тази история. На 21 април вестникът стана първата традиционна медия, запознала публиката си с удивителната история на русенския химн на надеждата. След това интерес към нея проявиха и други.
Корицата на уникалната (по наше твърдение) стихосбирка е и с подобаваща илюстрация - рисувана сякаш за нея картина на големия русенски художник Марко Монев (1939-2004) картина, изобразяваща безлюдната улица „Славянска“. 
Книгата на Живодар Душков ще бъде представена на 24 септември от 17 часа във Военния клуб в Русе заедно с новата му стихосбирка на патриотична тематика „И изгревен изглеждаше просторът“.