Преди време бившият футболист на „Дунав“ Игнат Младенов дари архива си на „Утро“. Не само от уважение към дарителя днес ще отворим първата страница от този архив с участието на Младенов на турне с националния отбор в Австралия и Индонезия. Той изиграва 5 мача, като неизменно брани българската врата през второто полувреме като резерва на Румен Горанов. 
В първия мач нашите бият Индонезия с 4:0. Звездата на „Ботев“ /Пловдив/ Динко Дерменджиев-Чико бележи 2 гола, на два пъти се разписва и големият майстор от „Локомотив“ /Сф/ Атанас Михайлов-Начко. За съжаление Чико и Начко са покойници.  
Българският състав прелива от големи имена - Илия Чалев от „Академик“ /Сф/, Александър Шаламанов /“Славия“/, Тодор Барзов /“Левски“/, Георги Василев /“Локо“ /Пд/, Иван Притъргов /ЦСКА/, Кеворк Тахмисян /“Черно море“/, Стефан Богомилов /“Черно море“/, Димитър Якимов /ЦСКА/, Добромир Жечев /“Левски“/, Цоню Василев /ЦСКА/... Това бяха футболисти от толкова висока марка, че днес можеха да играят спокойно във всеки европейски отбор от средно ниво и нагоре.
Втората българска победа е срещу екзотичната Нова Каледония - 5:3. Начко Михайлов реализира нови 2 гола, другите попадения са на Динко Дерменджиев, Димитър Якимов и Георги Василев.
Следват три мача с Австралия. Първият в Сидни завършва 2:2 с голове на Георги Василев и Михайлов. Българите печелят после двубоя в Аделаида - 3:1 /точни изстрели на Стефан Богомилов, Иван Притъргов и отново на вездесъщия Атанас Михайлов/. 
За финал на турнето българските национали записват победа с 2:0 срещу „кенгурата“ на терена в Мелбърн. Зад попаденията стоят Динко Дерменджиев и Иван Притъргов.
Пет мача с дунавеца Игнат Младенов на вратата, и то в компания, каквато би правила чест на всеки футболист.
Младенов пред „Утро“: „Чико, Начко, Митата Якимов, Бабата Жечев се държаха към нас, по-младите момчета, като равни с равни. Не усетих и нотка надменност. Бяха големи професионалисти и хора с характер. Няма да забравя как спазваха режима по време на лагерите и преди мачовете. Това турне ще остане завинаги в спомените ми. Получиха се красиви мачове, нищо че се играха при много високи температури. Особено тежко беше при пристигането в Сидни. Термометърът надскачаше 40 градуса. Не се дишаше, камо ли да се играе футбол. За мен наистина бе голяма част да бъда част от този отбор“.